Случвало ли ви се да се разстроите, че ваш приятел разказва интересен сън, който е сънувал предишната нощ, а вие никога не помните своите? Френски учени намериха отговор на загадката защо някои хора помнят нощните видения, а други – не.
Д-р Перин Рюби от Научноизследователския център по неврология в Лион успял да открие областта в мозъка, където се „записват“ сънищата ни. За това разказва „Хъфингтън поуст“.
По време на експериментите, в които участвали 41 доброволци, екипът на д-р Рюби използвал PET-скенер, който регистрирал спонтанната мозъчна дейност на хората по време на сън и на будно състояние.
Доброволците били класирани в две групи според резултатите. В първата попаднали хората със силни спомени, които можели да възпроизведат средно по 5 от своите сънища седмично. Във втората попаднали тези с по-неуслужлива памет – с по 2 запомнени сънища на месец.
Оказало се, че доброволците с по-добра сънна памет показвали и много по-усилена спонтанна дейност в центъра на обработката на информация на мозъка – слепоочно-теменната връзка. Този „неврологичен кипеж“ стимулирал запечатването на сънищата в паметта. Тази група показала и два пъти по-голяма реактивност на външни стимули по време на сън от останалите участниците в тестовете.
Според учените хората, които имат силна спонтанна мозъчна дейност, се будят често нощем за кратки интервали, без да го съзнават. Именно по време на тези периоди на будно състояние те прехвърлят информацията за сънищата в дългосрочната си памет. Същите тези хора реагират по-силно на външни стимули както по време на сън, така и когато са будни – например на звуци и светлини. Но именно несъзнателното събуждане се оказва ключът към запомнянето на сънищата.
„Спящият мозък не може да запомня нова информация“, категоричен е д-р Рюби. „Той трябва да се събуди, за да го направи.“
източник: obekti.bg