Дали друидите са мистични пазители на тайната за отварата, която давала сили на галите да бъдат непобедими или древни мъдреци, които съхранявали и предавали знанието?
Назад във времето, когато цивилизацията не е била още точно такава, каквато я познаваме днес, дори писмеността не била присъстващ елемент в културата на някои народи. Такива народи били келтските. В традицията им всичкото знание се съхранявало и предавало устно. Вероятно нямали собствена писменост, тъй като не са открити никакви свидетелства за такава, ние имаме информация за техния живот от писмени извори на други народи. За силното им историко-политическо влияние знаем доста, но, ако се вгледаме по-внимателно, ще открием (макар и оскъдни) сведения за една по-особена каста сред обществата на келтските племена, а именно жреците на познанието и мъдростта – друидите.
За първи път друидите се споменават в писмени източници от 3 в. пр. н.е., а след това и в други гръцки и римски текстове от периода до 2 в. пр. н.е., но информацията е изключително оскъдна и почти всички знания, които ни помагат да добием обща представа за техните функции в келтската култура са придобити от най-известното съчинение на древноримския пълководец и държавник Гай Юлий Цезар „Записки за Галската война“, в което той описва престоя си в Галия. Друидите, наред с благородниците, били най-уважаваните съсловия в Галия. Те съхранявали знанието на келтските народи, предавали го на по-младите били и жреци и съдии в техните общества. Друидите изучавали древни текстове, астрономия и философия. Поради голямата си ерудиция, решенията, които взимали те и по обществени, и по частни казуси имали изключително голяма значимост.
В ордена на друидите можело да се включи всеки доброволец, а такива имало много предвид всички привилегии, които съпътствали участието в него. Освен, че били освободени от плащане на данъци и военна служба, друидите имали право да участват пълноценно в светския живот, включително и да се женят и пътуват. Друидите имали строга йерархия, като начело стоял Върховният друид. Той се избирал чрез гласуване от всички друиди. Този орден не бил под влиянието на светската власт. Най-общо друидите се разделяли на три вида. Първият вид и най-уважаван се състоял от друиди, които извършвали най-тържествените обреди, ритуали и магии. Вторият вид друиди били така наречените прорицатели. Те били второстепенни жреци. Накрая третият вид друиди били т. нар. бардове – поетите.
Интересно е да споменем, че освен мъже в ордена на друидите могат да участват и жени. Първият известен такъв случай на жена-друид е записан в исторически хроники от 3 век. Според легендата въпросната друидеса предсказала на император Диоклециан, че ще се възкачи на престола, ако убие глиган и наистина той се възкачва на престола, след като убива управника на Претория.
Според вярванията друидите можели да разговарят с дивите животни, и да влияят на времето. Те изразявали духовността си като провеждали самостоятелни или публични обреди. В техните вярвания не съществуват никакви свещени книги, нямат храмове, пророци, нито един Бог на който да се кланят. Според мнозина друидизмът не е религия, а по-скоро философия на живота. Те почитали духовете и божествата на своята местност, на земята по която стъпват, на реката която тече край тях, на гората в която живеят, на слънцето, луната и дъжда. Друидите почитали и се прекланяли пред всичко, което ги заобикаля.
Може би най-известният друид с който се срещаме най-често и присъства в нашето съвремие из различни филмови продукции е магьосникът Мерлин от легендата за Крал Артур.
източник: drevnite.com