Когато българските букви са поставени под съмнение, един човек застава пред тях като щит.
Черноризец Храбър – книжовникът, който защити правото на славянската писменост да съществува и да говори със собствен глас.
Ако Климент Охридски изгради словото и го превърна в жива сила, то Черноризец Храбър е човекът, който застана пред него като щит.
Неговото оръжие не е мечът.
Неговото бойно поле не е стената на крепостта.
Неговата битка е битка за правото на българите да имат собствен език и писменост.
И тя се води в момент, когато това право е поставено под съмнение.
Време на спор за самото съществуване
Краят на IX и началото на X век са време на напрежение. България вече е приела християнството, вече има книжовници, вече се оформят книжовни школи. Но славянската писменост все още не е приета като равностойна.
В християнския свят доминира догмата за „трите свещени езика“ – еврейски, гръцки и латински. Всичко извън тях се смята за вторично, дори недостойно за богослужение.
Славянският език е поставен под съмнение.
А заедно с него – и правото на българите да бъдат пълноправен духовен народ.
Точно тук се появява гласът на Черноризец Храбър.
Човекът зад името
Истинското име на Черноризец Храбър остава неизвестно. Знаем го единствено чрез монашеското му прозвище – „черноризец“, монах в черна риза, и „храбър“ – не заради войнска смелост, а заради интелектуална дързост.
Той живее и твори в края на IX век, в среда, тясно свързана с Преславската книжовна школа и управлението на цар Симеон Велики. Това е време, в което България вече има самочувствие, но все още трябва да го защити пред останалия свят.
„За буквите“ – манифест, не трактат
Произведението, с което Черноризец Храбър остава в историята, носи скромното заглавие „За буквите“. Но зад тази простота се крие текст с огромна сила.
Това не е сухо обяснение. Това е пламенна защита.
Черноризец Храбър отговаря директно на онези, които твърдят, че славяните нямат право на собствена писменост. Той показва, че всеки народ е получил буквите си във времето, когато е узрял за тях. Че гръцките букви не са паднали от небето, а са създадени от хора. И че ако гърците имат право на свои знаци, защо славяните да нямат?
В тези редове няма колебание. Има увереност.
Смелостта да спориш с авторитети
Най-голямата храброст на Черноризец Храбър не е в думите, а в адресата им.
Той не спори с безименни критици.
Той влиза в идеологически сблъсък с византийската традиция и с установени църковни авторитети.
Да защитаваш славянската писменост означава да се изправиш срещу вековна догма. Означава да рискуваш да бъдеш обвинен в ерес, невежество или дързост.
И въпреки това Черноризец Храбър говори ясно, логично и без страх.
Това е битка, водена не със сила, а с аргументи.
Защо този текст е решаващ
Без „За буквите“ славянската писменост можеше да оцелее на практика, но да остане непризната.
Черноризец Храбър ѝ дава не просто защита, а легитимност.
Той облича делото на Кирил, Методий, Климент и техните ученици в идея, която може да бъде защитена, обяснена и предадена. Така словото вече не е само средство за обучение – то става кауза.
Тихият титан
За разлика от владетелите и учителите, Черноризец Храбър не създава школа и не води ученици след себе си. Неговото влияние е по-тихо, но не по-малко решаващо.
Той прави нещо, без което всяка цивилизация остава уязвима –
той защитава правото ѝ да съществува такава, каквато е.
Титанът на аргумента
Ако Паисий събужда паметта,
ако Климент изгражда словото,
то Черноризец Храбър го заковава в историята.
Той показва, че българските букви не са временна прищявка, а закономерен резултат от развитието на един народ.
И че никой няма правото да ги отрича.
Заключение
Цивилизациите не загиват само от меч.
Те загиват, когато им бъде отнето правото да говорят със собствен глас.
Черноризец Храбър е човекът, който не позволи това да се случи.
Тази статия е част от поредицата „Български титани“ на izumitelno.com.
Поредицата разказва историите на българи от далечното минало – личности, които със слово, дело или дух са оставили трайна следа в историята ни.
За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: Изумително
Тайният живот на Леонардо да Винчи – геният, който скри бъдещето в рисунките си
Енох: смъртният, когото боговете взеха със себе си
Прокълнатите ръкописи на Ватикана – тайните, които не бива да бъдат прочетени
Войните на Александър Македонски и изгубената му гробница
Свещарската гробница — мистериозният дом на тракийските владетели и безсмъртните конници
Мистерията на Мадарския конник и разкриването на прародината на българите
Преди 8 хил. години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии
Гроб 43 – пазител на варненското злато и тайните за Черноморската Атлантида
Библиотеката на Иван Грозни – изгубеното съкровище на знанието
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Гении преди времето си: Питагор – числата като код на Вселената
Гении преди времето си: Ал-Бируни – човекът, който измери Земята
Гении преди времето си: Имхотеп — първият гений инженер и „чудотворецът“ на Египет