Макар българската армия да няма нито една загубена битка в Първата световна война, София е сред победените в унищожителния конфликт. Заради надмощието на войниците ни при Дойран, както и заради амбициите да възроди Византийската империя, гръцкият премиер Елевтериос Венизелос предлага план за заличаване на държавата ни чрез териториалната й подялба между Гърция, Сърбия и Румъния. До този фатален край не се стига само заради яростната защита на България от американския президент по онова време Томас Удроу Уилсън.
Той се противопоставя и на откъсването на огромни територии с българи и даването им на съседите. Подписаният от Александър Стамболийски Ньойски договор реже от България Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, части от Трънско и Кулско минават под властта на Сърбо-Харватско-Словенската държава, която получава и град Струмица с неговата околност. Южна Добруджа става част от Румъния, а Беломорска Тракия е поставена под контрола на съюзниците, като нейното бъдеще остава за решение на по-късен етап.
Чл. 48 предвижда икономически достъп на България до Егейско море, но само година по-късно на конференцията в Сан Ремо Беломорска Тракия е предадена на Гърция.
България е задължена да изплати 2 млрд. и 250 млн. златни франка с лихва от 9 процента или общо за 37 години сумата възлиза на почти 5 млрд. златни франка. В срок от 5 години природните ресурси от мините край Перник трябва да се изнасят за Сърбо-Хърватско-Словенската държава. Освен репарациите, клаузите на договора предвиждат допълнителни финансови тежести: окупационен дълг, издръжка на смесените арбитражни съдилища, комисиите по разоръжаването и репарациите, реституции и др. По ирония на съдбата България отново трябва да поеме и част от османския дълг.
Американският президент Томас Уилсън, който предвожда делегацията на Вашингтон на Парижката мирна конференция, осуетява плана „Венизелос“ за унищожаване на българската държава. Заявява, че ако се стигне до подялбата на един народ със самостоятелна държава и минало, той ще напусне конференцията. При обсъждането на окончателния договор е прочетен доклад на делегацията от САЩ, в който се казва: „Американската делегация смята, че ще бъде нецелесъобразно да се наложи на една нация с цел тя да бъде наказана, загубата на територия, върху която тя има справедливи етнически и икономически претенции“.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Коя е жената опълченец на Шипка, която се сражава, преоблечена като мъж
Куполната гробница при Мезек – какви тайни на траките пази тя
Уилсън защитава позицията, че Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини трябва да останат в границите на българската държава, което не се случва. Президентът на Щатите е силно възмутен от поведението на победителите от Антантата и напуска Парижката мирна конференция. Завръща се в САЩ, заради миролюбивото си поведение няколко години по-късно е удостоен с Нобелова награда за мир.
На Парижката мирна конференция през 1919 г. след края на Първата световна война Томас Уилсън представя своя план за следвоенното устройство на света. Планът обаче среща яростна съпротива от държавите победителки от Антантата и повечето от 14-те му точки не са приети. Една от тях е, че държавните граници, трябва да се определят не от имперски интереси, а от принципа на националното самоопределение. “
„Макар че позицията, отстоявана от САЩ на Парижката мирна конференция, не можа да бъде прокарана, за нас, българите, остана поне удовлетворението, че на тази конференция беше издигнат един авторитетен глас в защита на българските национални интереси”, отбелязва Цочо Билярски. Той обобщава част от страшните последствия за България от Ньойския договор: „Останалите извън държавните граници българи бяха подложени на жестока денационализация, като към свободната част от родината поеха огромни, безкрайни бежански потоци от българи: от Егейска Македония – 26 753 семейства, от Турция – 15 542 семейства, от Вардарска Македония – 7419 семейства, и от Добруджа – 5329 семейства. Към тях трябва да прибавим и огромната емиграция от Русия, прогонените арменци и евреи.
Макар и ограбена и осакатена, България си оставаше „обетована” гостоприемна земя не само за своите чеда, но и за чужденците. Още беше в сила и параграфът от Търновската конституция, който постановяваше, че всеки роб, стъпил на българска земя, става свободен. Гърция и Сърбия изобщо не се съобразиха с подписаните от техните представители договори за защита на малцинствените права на българите от Егейска и Вардарска Македония, като Никола Пашич най-цинично и публично декларираше, че след десетина години в Македония няма да остане нито един българин.
Проточи се и завръщането на българските заложници, останали във вражески плен след солунското примирие. Демилитаризацията вървеше също с пълна сила под зорките очи на Съюзническата комисия. Макар че около 150 000 български войници и офицери бяха оставени в заложничество и тяхното връщане в родината се проточи във времето, армията беше сведена до безопасен минимум от 20 000 души.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
София – кална, тъмна и заобиколена от селски бостани
Легендата за русенските тайни подземия и Влад Цепеш
Томас Уилсън е историк, ректор на Пристънския университет, преди да стане президент. Той е посочен като четвъртия сред 5-те най-велики държавни глави. Пред него са Ейбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон и Франклин Рузвелт. Ликът му е върху банкнотата с най-висок номинал от 100 000 долара. Независимо от това личността му и заслугите на Томас Уилсън се омаловажават. Приписва му се създаването на расистката организация „Ку-клус клан“, докато той е убеден пацифист.
На 8.01.1918 г. произнася прочутата си реч за „14-те точки“, като предлага създаването на Обществото на народите – световна миротворческа организация, която да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на нациите.
Обществото на нациите, в което САЩ никога не влиза, е предшественик на Организацията на обединените нации. Уилсън остава в историята и с ефективно антитръстово антимонополно законодателство. Той подкрепя даването на избирателни права на жените, със закон намалява лихвата по кредитите за фермерите, въвежда мерки за забрана на детския труд и закон за създаване на система за трудови обезщетения, със закон повишава надниците и подобрява условията на труд на железопътните работници, укрепва и разширява армията и флот, пише „Уикенд“. източник:anons.bg
За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: Изумително
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
От Търново до харема на султана: Принцесата, която се жертва, за да спаси Българското царство
Гьобекли тепе – тук е заченато човечеството
Рокфелер, който искаше да разкрие тайната за НЛО
Мистериозни фигури свидетелстват за 8000-годишна цивилизация
Мистичен подземен тунел прекосява почти цялата територия на страната ни, свързва Родопите с Румъния
12 000 годишните масивни подземни тунели са истински и се простират от Шотландия до Турция