Сюъл е разположен на 2000 метра високо в Андите и на 60 километра източно от Ранкагуа. Някога градчето е било миньорско градче, в което се е добивало мед, но сега е необитаемо историческо място и обект от световното и културно наследство на ЮНЕСКО.
Сюъл е основан през 1906 година от Branden Cooper Company, за да подслони работниците, изкарвали си прехраната в това, което се очаквало да стане най-голямата подземна медна мина – El Teniente. Градът е наречен на първия президент на компанията – Бартън Сюъл. В дългите над 2400 километра тунели се добивали над 400 000 тона мед годишно. Той е построен без равни пътища, а само с гигантско централно стълбище, издигащо се от релсите.
До 1915 година в Сюъл вече имало болница, пожарна и социален клуб. Сградите най-често били строени от дървен материал и били боядисвани в свежи цветове като жълто, червено и синьо.
През 60-те години Сюъл е в разцвета си и е дом на повече от 16 000 души. Обикновено мъжете миньори живели в общи къщи, наричани colectivos. По-късно обаче, започнали да се строят семейни домове, площадки за игри, магазини и дори театър. Всички се движели по стълбите и не използвали автомобили.
В края на десетилетието обаче, нещата започнали да се променят. През 1967 година компанията „Kennecott” губи правото си на собственост върху мината, а чилийското правителство печели 51% от капитала на компанията. Четири години по-късно добивът на мед е национализиран и фирмата се превръща в подразделение на Copper Corporation of Chile.
Днес мината все още функционира, но градът е изоставен в края на 70-те, а някои от сградите са напълно разрушени. Много други сгради като болницата, Училището по индустрия (което е сградата на музея сега), театърът и Club Social остават непокътнати. Всички те са свързани с множество стълби, от където произлиза и прякора на градчето Cuidad de las Escaleras – Градът на стълбите. През 1998 година Сюъл е обявен за национален исторически обект от чилийското правителство.
