Петко Динев е името на един българин, дал на света уникална технология, позволяваща да се проследят всички важни процеси в Космоса, под водата и навсякъде около нас. Специалните камери, които са творение на българския инженер, летят с космически ракети, на военни самолети и се гмуркат с ядрени подводници.
Зад този успех стоят десетки години упоритост и много работа, „изстреляла“ българския учен от родния Казанлък до НАСА. Петко Динев е роден в Казанлък през 1960 г., а негов класен ръководител в математическата гимназия в града е бил Теодосий Теодосиев, човекът, който години по-късно ще бъде наречен „златния” учител на България.
Петко и до днес си спомня за него като за различния учител – докато другите просто чели учебника, Теодосиев карал учениците си да мислят. И вероятно благодарение на този подход бъдещият инженер в НАСА и съучениците му печелят награда след награда на национални и международни олимпиади, преодоляват изпити и печелят конкурси. Петко Динев завършва физика в Софийския университет, а след промените, когато със съпругата му са вече асистенти в Техническия университет, решават да потърсят развитието си в чужбина.
И така в края на 1991 г. заминават за Флорида. Там физикът започва работа в НАСА и участва в разработването на първата в света High Definition камера с резолюция 1920 на 1080 пиксела и 60 кадъра в секунда.
„НАСА искаше тази камера да се качи на совалката, за да може да се прави видео и също така да бъде използвана за измервания, да се записва как работят космонавтите и също така да записва дали всичко е наред”, обяснява инж. Динев.
През 1994 г. най-малкият ултразвуков апарат е бил с размера на хладилник. От НАСА имали идеята да качат един такъв апарат на совалката, за да видят как работи човешкият организъм в космически условия.
„И затова моята дисертация беше да направя малък портативен ултразвуков апарат, с който да можем да изследваме активността на човешкия мозък. Апарата го направих, успях да го събера в едно дипломатическо куфарче – спомня си инж. Динев, който по това време прави докторантура в университета в Атлантик.
В края на 1996 г. той получава научната степен „доктор”, а специален гост на неговото дипломиране е учителят му Теодосий Теодосиев.
През втората половина на 90-те години започват съкращения в НАСА. Закриват се проекти и научни звена, но българският учен вижда в това шанс да сбъдне мечтата си. През 2001 г. основава своя компания.
Превръща гаража си в лаборатория, където разработва „Фрейм грабър” – устройство, което записва сигнала от видеокамера в лаптоп и го превръща във видеофайлове. Петко Динев цял живот е искал да прави камери и започва да ги прави. През 2003 година пуска първата своя камера.
Камерите, които той конструира, са с повишена здравина, устойчивост на вибрации, работещи при минусови и високи температури. Интерес към тях проявяват компании от военната и аерокосмическата индустрия.
През 2004 г. камерите на инж. Динев са избрани за летателни платформи. Това са всякакъв вид дронове, самолети, хеликоптери, летящи платформи от друг вид, които не са конвенционални.
Използват се и за контрол на качеството в заводи по целия свят. Камерите се изработват от българи в неговия американски офис в Бока Ратон, Флорида.
НАСА също е заинтригувана и тества камерите в лабораториите си за космически изследвания. Оказва се, че са подходящи за работа в ниска и висока орбита около Земята.
„Това заинтригува много и военните. И може би няколко месеца по-късно бяхме поканени да участваме в конкурс за разработване на нова камера за американските ядрени подводници. През 2008 г. спечелихме конкурса и завършихме тази камера, така че от 2008 г. голяма част от американските подводници носят, да не кажа всички, но голяма част носят нашите камери на перископа си.”
Камери, разработени от инж. Динев, се използват в медицински лаборатории и операционни зали по целия свят. Над хиляда от тях следят трафика в руската столица Москва. Монтирани са върху високоскоростни влакове в Китай, за да улавят проблеми по железопътната инфраструктура.
От 2014 г. всяка ракета, изстреляна от „Юнайтед Лаунч Алайънс”, е оборудвана с между 14 и 22 български камери. Досега 500 спътника са наблюдавали и снимали с тях Земята от Космоса. Израелският космически апарат Beresheet, който преди дни опита да кацне на Луната, вече изпрати изображения на лунната повърхност с камерите на Динев.
Българските камери навлизат и в шоубизнеса – от увеселителните паркове на „Дисни“ до холивудските суперпродукции. Използват се обикновено когато трябва да се снимат специални ефекти.
Инж. Петко Динев е сред българските учени, постигнали световен успех. Изминал е дълъг път от родния си град Казанлък до сбъднатите мечти в Космоса. А почивката не влиза в плановете му.
Източник: BG-VOICE