От 1965 г. до 1986 г., Фердинанд Маркос управлявал Филипините, първо като избран от народа лидер, а след това като диктатор. По времето, когато Маркос бива свален, личното му богатство се оценява на $ 10 милиарда. Малцина са се осмелявали да оспорят публично политиката на Маркос.
Но на 5 май 1971 г., един човек на име Роджър Рохас обвинява Маркос и неговите войници в кражба на златна статуя на Буда, която е направена от масивно злато и струва милиони.
През 1970 г. Роджър Рохас и семейството му живеели на 200 мили северно от Манила на филипинския остров Лусон. През уикенда Роджър прекарал времето си, като търсел съкровища заедно с голяма група от филипинци. Един от колегите му притежавал карта на съкровище, която му била завещана от баща му – бивш служел в японската армия по време на Втората световна война. Картата показвала точното местонахождение на тунели в които японците са крили кюлчета злато. Рождър бил убедени, че картата на колегата му е истинска.
„Ние бяхме приятели от много време, когато той ми довери, че знае за това съкровище, скрито в някакви тунели. Бях сигурен, че информацията му е истинска – все пак той беше син на японски войник“.
Роджър и колегата му наели работници, които да копаят. След няколко седмици работа проникнали в сложна система от тунели, в които имало разположени железопътни релси. За тяхна изненада открили и няколко човешки скелета, вероятно на японски войници. В една от галериите попаднали на поразителна находка – масивна златна статуя на Буда. Точно както предсказвала картата, имало множество кутии пълни със златни кюлчета. Роджър решил да взривят тунела, за да скрият съкровището. Той планирал да продадат Буда и с част от спечелените пари да купят оборудване, с което да извозят огромните количества злато.
Роджър скрил статуята в дома си. Намерил потенциален купувач който потвърдил, че находката е от чисто злато. Когато той си тръгнал, Роджър и брат му решили да разгледат статуята по-отблизо, защото им направило впечатление, че търговецът обърнал специално внимание на шията на златният Буда.
“Брат ми и аз предположихме, че статуята е куха отвътре.“
Оказали се прави. Открили, че вътрешността на Буда е пълна с диаманти. За негов лош късмет обаче, новината за намереното съкровище вече се била разпространила и достигнала до двореца на президента в Манила.
Въпреки, че във Филипините било демокрация, Фердинанд Маркос управлявал като цар с желязна ръка и груба сила. Два месеца след намирането на статуята войници нахлули в дома на Роджър. Червените панделки на техните пушки показвали, че са членове на елитната дворцова гвардия на президента Маркос. Рождър разказва:
„Те взеха всичко, дори спестовните книжки на децата ми. Всичко което жена ми беше наследила, всичките бижута, всички диаманти в гардероба. Те взеха абсолютно всичко. Ако се бяхме противопоставили просто щяха да ни убият.“
На следващия ден, Роджър и братята му съобщили за инцидента на местната полиция. След това той посетил съдията Пио Маркос, приятел на семейството:
„Казах му:
– Господин съдия, защо го остави ги конфискува моето съкровище, ние сме приятели.
А той ми отвърна:
– Роджър нищо не мога да направя. Президентът знаеше за съкровището. Така ми беше заповядано.“
Съдията го предупредил, че той и семейството му се намират в голяма опасност и те се принудили да се скрият в селце в джунглата.
Докато Роджът и семейството му били изолирани, филипинските репортери вече се били добрали до историята. Маркос гордо показвал златната статуя на журналистите. Политическите му опоненти обаче смятали, че той е подменил статуята с фалшива. Те искали да злепоставят Маркос, затова издирали Роджър и започнали да го убеждават да са върне в Манила и да идентифицира Буда. Това вбесило Маркос. На Рождър му се наложило отново да се крие, но само две седмици по-късно той бил намерен от дворцовата гвардия.
„Трима непознати мъже се приближиха към мен с насочени пушки. Казаха ми, че трябва да се кача с тях в колата и да ме отведат в Манила. Аз знаех, че са войници, но нямаше как да избягам.“
Войниците отвеждат Роджър в хотел и го измъчват, заставяйки го да подпише документ в който си признава, че е излъгал за статуята на Буда. Държат го там в продължение на няколко седмици. Въпреки мъченията той не се пречупва.
„Бях дал обещание, че никога няма да издам местонахождението на скритото съкровище и тунелите и ще пазя тайната, дори с цената на живота си!“
В крайна сметка на Рождър му било позволено да се види със семейството си. След краткото свиждане той отново е отведен в хотела, но успява да избяга през прозореца на тоалетната. След бягството си отново минава в нелегалност. Той никога повече не вижда златният Буда.
Най-малко двама свидетелят твърдят, че са виждали статуята в една от летните резиденции на Маркос.
Фердинанд Маркос умира през 1989 г., но според слуховете семейството му все още притежава и крие ценната находка.
инфо: http://svetovnizagadki.com/