Непознато, изумително явление накара света да заговори отново за съдбата на злополучния кораб „Титаник”. Повече от 100 години след като лайнерът потъна на дъното на Атлантическия океан, върху корпуса му живее и расте най-големият, най-странен кооперативен организъм на земята.
Този смайващ факт бе огласен за първи път от микробиолога Рой Кълимор и автора на книгата „Призракът на „Титаник” Чарлз Пелегрино. Преди повече от десетилетие двамата учени заявиха, че бронята на кораба е обгърната от интелигентна мрежа от взаимосвързани бактерии, които се хранят с нея. Произходът на това сложно образувание е неизвестен, дори извънземен. Предполага се, че същият вид микроорганизми населяват океана на спътника на Юпитер Европа.
Изследователите вярват, че бактериите живеят свързани в голяма структура и използват
общ микробен език. С него те общуват интелигентно
и си разменят смислени информационни знаци. Този език е необикновен, съставен от химични или електрически сигнали. Такъв феномен е наричан „кворумно усещане”. При него цели микробни общности долавят присъствието една на друга и усещат действията си, създавайки организация, взаимодействие и растеж.
Микроорганизмите по „Титаник” разяждат металните му останки, създавайки килим от ръжда върху повърхност, равна на четириетажна сграда. Чудовищната мрежа бавно пълзи по бронята на кораба, хранейки се с желязото от нитовете му. Тя прави дупки в стоманата му. Оставя след себе си ръждиви
образувания с формата на ледени висулки,
които са с обща дължина над 900 м и се клатушкат при носа на разбилия се плавателен съд.
Живата мрежа съставя единен комуникиращ суперорганизъм в ледените води на океана, където налягането е чудовищно. От структурна гледна точка висулките й съдържат канали, през които преминават течности, богати на желязо, морска вода, сяра и електрически сигнали. Предполага се, че са възникнали и след това са се развили в пръстеновидна структура, подобна на тази при ствола на дърво. Много са деликатни. Накрая най-вероятно ще се разпаднат на фин прах, твърдят изследователите водолази. Това е системен процес на рециклиране на желязото и връщането му обратно в природата.
Използвайки технология за изследването на ДНК, канадски и испански учени установиха, че мистериозната мрежа се състои от гъбички и 27 видоизменени бактерии. Сред микроорганизмите, които са се развили в суровите условия сред потъналия „Титаник”, има и нов вид соленолюбива бактерия – Halomonas titanicae. Тя беше открита в изолирани проби от останките на кораба, събрани след дълбоководните му изследвания още през 1991 г.
През юни 2004 г. Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) предприе
11-дневна експедиция до останките на „Титаник”.
Целта й бе да изследва процеса на разпадането му. Учените бяха превозени от руския изследователски плавателен съд „Акад. Мстислав Келдиш”. Той беше екипиран с две подводници, всяка от които може да превозва на борда си трима души. Благодарение на тези съоръжения за подводен превоз бе възможно те да се потопят до 3800 м под морската повърхност, където се намира потъналият през 1912 г. лайнер.
В изследователския проект участваха учени от САЩ и Канада. Събрани бяха повече от 24 часа суров видеоматериал. Направено бе фотографско описание на случващото се по повърхността на кораба чрез техника на заснемане, прилагана при фотографирането на музейни предмети. Така беше получена подробна подводна картина, която документира тайнствения живот върху „Титаник”. Фотомозайката осигури на морските археолози детайлен портрет, който им помогна по-добре да разберат процесите на формиране на необикновеното създание точно в тази среда.
Наблюденията на специалистите сочат, че видоизменените бактерии
разяждат кърмата на потъналия кораб по-бързо, отколкото носа му.
Оказва се, че тя е най-силно засегната от гигантската мрежа. Върху нея микроорганизмите намират най-добра среда за формирането на ръждивите си висулки. До 10-15 години уникалната система от бактерии може да погълне по-голямата част от 50 000-тонния кораб, оставяйки на мястото само едно ръждиво петно. Тези бактерии са смятани за полезни, защото пречистват океана, разграждайки метал. Ако бъдат култивирани, те ще може да се използват в рециклирането на стари кораби.
Моментът на появата им преди десетилетия обаче остава загадка. Не е ясна също причината за зараждането на уникалната им комуникация. Странни дълбоководни или извънземни? Така или иначе този живот в океана поглъща „Титаник” и фактът е значим не само за морските микробиолози и подводните археолози, но и за петролната индустрия. Дали суперорганизмът няма в един момент да загризе тръбопроводите в моретата? Тогава екзотичният му образ бързо ще изчезне, дори най-близките му събратя да са чак на спътника на Юпитер – Европа…
инфо: obekti.bg