При филмите, обикновено гледаме на фразата „по истинска история“ с голяма доза скептицизъм, защото почти винаги е пълна лъжа. Някои филми по истински истории обаче са толкова невероятни, че продуцентите дори не са си направили труда да напишат, че събитията са се случили, защото никой няма да им повярва. Знаехте ли обаче, че…
50 първи срещи – Истинска жена страда от същата амнезия като героинята на Дрю Баримор
Има жена, която страда от много рядка форма на антероградна амнезия. От почти 20 години, Мишел Филпотс не може да създава нови спомени. Тя трябва да използва лепящи се бележки, за да се справя с ежедневието си.
Филпотс претърпяла инцидент с мотор през 1985г и също толкова сериозна автомобилна катастрофа през 1990г. Нараняванията при тези инциденти били достатъчни, за да увредят мозъка й и тя започнала да получава пристъпи, след което била диагностицирана с епилепсия. До 1994г, напълно изгубила способността си да запазва краткосрочни спомени и сега не помни нищо от случилото се през последните 20 години. Това означава, че всеки ден се събужда и си мисли, че все още е 1994г.
Жега – Нийл Маккъли наистина е пил кафе с ченгето, което го е преследвало
Ако щете вярвайте, но сцената в кафенето в „Жега“ (Heat) е базирана на факти. Първообраз на героя на Де Ниро във филма е Нийл Маккъли, престъпник с дълга история от обири. Човекът излежал няколко години в Алкатраз, така че явно е бил корав бандит.
Маккъли продължавал да прави обири, а по петите му бил полицаят от Чикаго Чък Адамсън. Докато преследвал Маккъли, Адамсън наистина седнал да пие кафе с него. Двамата обсъждали различните си начини на живот и си отправяли недиректни вербални заплахи. Макар да били заклети врагове, между тях имало взаимен респект.
И също като във филма, истинският Маккъли наистина спира операцията на крадците и Адамсън е принуден да го убие след обир, преследване и епична престрелка. Не е ясно обаче дали са се държали за ръце, като във филма.
Петното – филмът е базиран на истински полицейски доклад
Невероятно, но „Петното“ (The Blob) от 1958г е базиран на инцидент от 50-те години, когато полицаи от Филаделфия се натъкнали на лилава бучка в близко поле. Според отзовалите се полицаи, веществото приличало на гигантска, светеща, желирана топка и лепнела при допир.
Двамата искали свидетели да потвърдят видяното, затова се обадили на двама свои колеги, които да погледнат. Топката бързо започнала да се разпада и до половин час вече напълно се била разградила, не оставяйки нищо след себе си. Независимо колко нелепо може да звучи тази история, бил изготвен официален правителствен доклад.
Години по-късно, Ървайн Милгейт трябвало да измисли история за нискобюджетен филм с чудовище, но вместо да напише някакви пълни измишльотини, той си спомнил за инцидента във Филаделфия и го използвал за вдъхновение.
Доблестни мъже – Истинската история е по-ужасяваща
Филмът е написан от Арън Соркин (Aaron Sorkin), който взел идеята за историята от сестра си. Тя била офицер от JAG частите, назначена да защитава група морски пехотинци, които едва не убили свой колега. Един от замесените в инцидента пехотинци бил Дейвид Кокс. Също като редник Дауни във филма, Кокс не смятал, че е направил нещо нередно, само бил следвал заповедите на командващите офицери. Накрая, Кокс бил осъден само по леко обвинение в нападение и е освободен почетно от флота. Години по-късно отишъл да гледа „Доблестни мъже“ и филмът му се сторил доста познат, защото явно и Кевин Бейкън е бил на процеса му.
Кокс и другите подсъдими решили да заведат дело срещу продуцентската компания, въпреки факта, че филмът е измислена версия на събитие, която не използва истински имена и не се представя за истинска история. Тогава обаче нещата ставанали наистина странни.
След серия гневни интервюта по радиото, през януари 1994г Кокс изчезва от дома си в Медфилд, Масачузетс. Три месеца по-късно, надупченото му от куршуми тяло било открито в отдалечена гора между две стрелбища. До днес никой не знае какво се е случило с него.
На лов за Червения октомври – Вдъхновен от истински бунт на борда на съветски кораб
„На лов за Червения октомври“ (The Hunt for Red October) е базиран на книга от Том Кланси, който пък се вдъхновил от истинската история за бунт на борда на съветския кораб Сентри, организиран от капитан Валери Саблин.
Саблин чувствал, че Съветския съюз не бил достатъчно комунистически и решил да си гепи свой кораб, за да стигне до Ленинград и да оркестрира още една революция, което означава, че или Сентри е разполагал с доста сериозно въоръжение, или съветската армия е била драстично надценена през Студената война.
Сентри превзел кораба като заключил екипажа (той бил капитан, но не бил капитана на кораба) и разчитал на малка група лоялни мъже, които да управляват съда. Един офицер обаче успял да избяга и съобщил за ситуацията по радиото. Също като във филма, отговорът на Москва бил корабът да се спре на всяка цена. Сентри в крайна сметка бил спрян от съветските бойни кораби и самолети, а Саблин екзекутиран.
Делта Форс – Версия на истинско покушение с участието на Чък Норис
„Делта Форс“ (The Delta Force) е силно вдъхновен от истинското покушение на полет 847 през юни 1985г. Под „силно вдъхновен“, имаме предвид, че буквално сецна по сцена копира случилото се.
Самолетът е превзет от терористи, докато лети от Атина до Рим, също като във филма, а останалата част от първата половина на филма също е изненадващо точно пресъздаване на инцидента. Във филма например, похитителите искат евреите да бъдат разделени от останалите заложници и принуждават германска стюардеса да избере еврейските имена от паспортите. Същото се случило и на борда на истинския самолет, само че стюардесата скрила паспортите и казала, че не могла да ги намери.
Единствената разлика между филма и истинския инцидент е краят. В действителност заложниците били освобождавани постепенно в рамките на няколко седмици и след това похитителите изчезнали. Филмът обаче задава големия въпрос: Какво би се случило, ако Чък Норис беше там?
Очевидно това е краят, който Америка би искала в истинския живот – Чък Норис и Делта форс героично да елиминират терористите и да освободят заложниците.