Историята познава много личности, оставили името си не с героични дела или постижения, които ги прославят, а обезсмъртени с недостойните си действия, превърнали ги в злодеи за поколенията след тях.
Има ги и в нашата история. Един от тях е боляринът Иванко, родственик на двамата братя, поставили началото на династията Асеневци – Асен и Петър.
И както се случва и с други личности като него, този неизвестен роднина на едни от най-значителните български владетели става известен най-вече благодарение на литературния си образ. Той е обезсмъртен в драмата на Васил Друмев, наречена Иванко, убиецът на Асеня. Образът, създаден от драматурга, е оформил и утвърдил в съзнанието на поколенията представата за този исторически персонаж.
Много пъти обаче в литературните образи се използват само щрихи от живота и дейността на първообразите, а понякога някои факти са напълно променени и създадената от литературата представа променя историческата истина, известна от изворите. Тя се оказва толкова силна, че успява да измести фактите и да подмени историята. Затова е нужно да се проследят данните на историците, находките на археолозите, данни, събрани чрез проучвания на документи, анализи на всички намерени факти, съпоставянето им, за да се направят най-правилните изводи как точно е стоял всеки факт, извън литературните съчинения.
Какво знаем за болярина Иванко от историята и археологията
Това, което е достигнало до нас за болярина Иванко като исторически и археологически данни, е оскъдно и противоречиво и може би това е причината в съзнанието на българите да се създаде представа за тази действителна историческа личност най-вече от творбата на Васил Друмев.
Известно е, че Иванко е от висшето общество във Втората българска държава, родственик на царете Петър и Асен. Той е син на сестрата на двамата владетели.
Знае се, че първоначално е един от участниците във въстанието за освобождение на България, водено от двамата Асеневци, които после заемат българския престол.
Друг факт, който знаем от историческите извори, е, че той има връзка със сестрата на царица Елена. Това не се е харесва на цар Асен и той вика племенника си за обяснение, което става причина за убийството му.
Според летописците, Иванко отива при царя, въоръжен с меч по съвет на близкия си роднински кръг. Тъй като е приближен на владетеля, стражата го пропуска при царя.
В свадата, която избухва по повод поведението на Иванко, цар Асен І вади меча си, но Иванко се оказва по-бърз и го пробожда. Убиецът успява да се измъкне невредим и дори да избяга в Константинопол, където е приет.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Аварски хаганат – възход и падение
Образът на Аспарух – между митовете и историческите факти
Византийските анали твърдят, че убийството на цар Асен І не е случаен факт, а заговор на някои от търновските боляри, недоволни от суровите правила, наложени в царството от Асен І. В тях участва и плененият византийски деспот Исак Комнин, за когото не се споменава нищо след смъртта на царя.
Преди това вероятният водач на заговорниците Исак Комнин насърчава властолюбивия царски роднина да отстрани владетеля Асен І, като в замяна му обещава подкрепа от Византия и дъщеря си Теодора за жена.
След убийството братът на Асен -Петър, който по време на убийството не е в столицата, се връща и обсажда Търново, заедно с най-малкия от братята Асеневци – Калоян.
Иванко иска помощ от императора в Константинопол – Алексий ІІІ Ангел. Последвалите два опита да се помогне на заговорниците не успяват, защото войниците не искат да тръгнат по опасния път през Балкана. Иванко, брат му Мито и други хора от кръга им са принудени да избягат във Византия.
Петър влиза в Търново и отново заема престола. Няколко месеца по-късно той също е убит при заговор и владетел става най-малкия от Асеневците – Калоян.
Самият Иванко стига в столицата на Византия, там е приет с почести от императора. Императорът му дава името си – Алексий и го назначава за управител на Пловдив и областта. Иванко е сгоден за внучката на императора – Теодора, която по това време е на 4 години.
Животът и дейността на Иванко като управител на Пловдивска област силно разколебават представата за него като за класически случай на предател. Определят го по-скоро като властолюбец. Той събира войска само от българи, възстановява крепостите и се откъсва от влиянието на мощните си покровители. Калоян, който е наследил Петър на престола, го привлича за съюзник срещу Византия.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Нова теория: Хърватите всъщност са българи
Най-известните и славни войводи на България
Подобен съюз се оказва прекалено опасен за империята и от Константинопол изпращат войски, за да премахнат вече неудобния съюзник. Иванко обаче успява да ги разбие и да плени военачалника Мануил Камица. Веднага го изпраща при Калоян като пленник. Нещо повече, завзема цялата област на Родопите. Докато византийците се занимават с Иванко, Калоян превзема и разрушава тракийската крепост Констанция, а след това завзема Варна.
На империята не остава нищо друго, освен да предприеме действия за отстраняването на Иванко. През 1200 година византийският император предлага на отцепника среща, но той поставя някои условия: да му изпратят годеницата му Теодора, да му се признаят владенията чрез златен печат, известен като хрисовул и клетва от императора, че няма да му стори нищо лошо. От Константинопол приемат всички условия, но при срещата Иванко е заловен и окован. Не е ясно дали е убит веднага, или умира в тъмница. Това е краят на неговото самостоятелно владение.
Преди 12 години археолозите откриват край Асеновград гроб, датиран от средните векове, със скелет на мъж с исполински ръст, почти 2 метра висок, прободен в гръб. Предположенията са, че това е гробът на Иванко, но само ДНК експертиза и сравняване с данните от скелета на родственика му Калоян ще докаже дали наистина това е гробът на Иванко. Тази важна находка съдържа и монета, сечена 1208-1230 година, но последните сигурни данни за Иванко са от 1200 година, когато се е намирал по тези места.
Други хипотези за Иванко
От византийските източници черпят своите сведения много изследователи, като се започне от Паисий и се мине през почти всички възрожденски изследователи на историята ни. Всички те приемат тезата, че боляринът Иванко е убиецът на цар Асен І, а това деяние е следствие на предварително подготвен заговор срещу царя.
Освен тях има и други търсачи на истината за българската история, които правят свои изводи, отнасяйки се критично към твърденията на летописците.
Те виждат нещата около Иванко по съвсем друг начин.
Смятат, че Иванко не е убиецът на царя, нещо повече – виждат в него честен патриот, който прави всичко в полза на своята родина. Неговото бягство в Константинопол е мисия, с която е натоварен и която изпълнява блестящо. Предположенията са, че всъщност Иванко е човекът, който най-вероятно е ликвидирал заговорниците. Константин Иречек предполага, че Иванко се свързва с цар Петър и двамата решават да изиграят византийците. Подобни игри не са новост за българския царски живот. Те са практикувани още от хан Крум, а също и от Телериг.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Историята на Котраг и създаването на Волжка България
Падането под турско робство – история, причини и факти
Иванко се представя за беглец в Константинопол и както се очаква е приет добре и назначен за управител на Пловдив. Вместо да строи крепости, за да се пази от очаквано отмъщение от българска страна, той строи такива на юг.
Укрепленията са замислени като подстъпи за завземане на Беломорските земи. Тези планове са разгадани и срещу него е изпратена ромейска войска, но Иванко побеждава, пленява византийския пълководец и го праща на Калоян като пленник.
Византийските хронисти пишат и за неочакваното приятелство на набедения за убиец на царя Иванко с новия владетел Калоян. На всички историци е известно, че Калоян е цар с необуздан нрав, разправял се с особена жестокост с предателите. Напълно невъзможно е да се сприятели с цареубиеца, освен ако това не е мним убиец на брат му.
Истината вероятно е прозряна от византийците, които успяват да елиминират опасността.
Едва ли останките от средновековния гроб могат да хвърлят светлина върху истината, дори да се докаже, че принадлежат на царския сродник Иванко. Историята понякога не е справедлива, но най-важни да резултатите от делата на хората, а не само това, което летописите казват за тях.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Велика България – история и поява
Кубер и основите на Куберова България
Най-малкият син на Кубрат – историята на Алцек и Алцековите българи
Първото българско царство – история, възход и падение
Второто българско царство – история, възход и падение
Династията на Асеневци – история, величие и падение
източник: sanovnik.bg