Разкопки в Коста Рика разкриват масивна – почти съвършена – каменна сфера, караща експертите да се питат как такава прецизност е била постигната преди хиляди години.
„Проучихме терена, в който има над 15 от тези сфери, а някои са поставени до зоните, които дават достъп до жилищните сгради, сякаш са били поставени там, за да ви приветстват с добре дошли. Те били използвани като знак за йерархия, ранг и етническо отличаване”, обяснява археологът Франсиско Коралес от Националния музей на Коста Рика.
Масивните каменни сфери са наричани сферите от Дикуис – регион южно от Коста Рика – и са били направени между 300 и 1500 г.сл.Хр. от предшествениците на културата Борука, обяснява една публикация във Фейсбук профила на Националния музей на Коста Рика.
Тези масивни сфери били поставяни във важни селища, оформяйки групи или редици, и като част от главните архитектурни структури, за да подсилват престижа на мястото и властната позиция на лидерите.
Голямото количество на тези скулптури, финото изпипване на повърхността им, почти съвършената им сферичност, разнообразните размери, както и производственият процес, символиката и употребата на обществени места ги прави изключителни археологически артефакти, обяснява уеб сайтът на Дикуис.
„Това е невероятна възможност да се проучат тези уникални елементи в света и в частност петте частично заровени сфери, намиращи се в археологическата зона Финка 6”, казва мексиканският археолог и изследовател Изабел Медина.
„Мъчим се да освободим сферите, прилагайки археологическо изкопаване, за да документираме състоянието им, както на откритата горна повърхност, така и на земната, с цел оформяне на запис на физическото състояние на всяка една от тях”.
Обработката на сферите започнала около 300 г.сл.Хр.
Според Медина, решението да се запазят полузаровените сфери „е било адекватно за съхраняването им на място и послдващото им проучване”, което вече се извършва от мултидисциплинарен екип от Националния музей на Коста Рика.
Сферите имат невероятна перфектност, като „някои от тях стигат до 96 процента”, казва Коралес, който проучва и инструментите, с които са били направени сферите:
„Намерихме инструментите, който са били използвани, до сферите, както и инструментите, които са били използвани за изглаждане на камъка. Били са направени от различни материали – гранит и габрови скали, варовик или пясъчник, но главно габро”.
Направата на сферите включвала остъргване на големи блокове вулканичен камък, като габро, гранодиорид и андезит или утаячни камъни, като варовик и пясъчник.
Процесът включвал насичане на повърхността с каменни сечива. Древните използвали топлина, тъй като позволявала премахването на допълнителни пластове скала и с помощта на дървени сечива било възможно да се контролира закръглеността им.
Повърхността била третирана с абразиви, като пясък, а по-големите сфери били и полирани, за да им се придаде лъскавина или блясък. Има сфери от по няколко сантиметра до 2.66 метра в диаметър, които могат да тежат до 25 тона.
Суровината за създаването им се намирала в полите на Кордилера Костеня. Оттам материалът или полузавършената скулптура била премествана до мястото, където щяла да се намира сферата и там била довършвана.
Неизвестно е как древните са пренасяли камъните, но това е било сложна работа, която включвала страхотна организация, мобилизация на хора, използването на лостове и носещи основи.
За съжаление повечето от сферите били преместени от първоначалното им място, което означава, че понастоящем липсва ценна информация за произхода и употребата им.
Наблюдаването на изолиран обект без социалния контекст, от който е бил част, е породило редица митове и спекулации без научна основа.
Като подценяват предколумбовите култури, някои смятат, че извънземни са ги направили, докато други виждат в невероятната им сферичност следи от митичната Атлантида, навигационни устройства, врати между времеви измерения и резервоари на езотерична енергия. Вие си изберете.
Антрополозите Айвър Зап и Джордж Ериксън твърдят, че сферите са доказателство, че в делтата Дикуис някога се е заселила велика цивилизация в близост до морето.
В своя труд „Атлантида в Америка” те твърдят, че петросферите сочели морски пътища и били използвани като навигационни инструменти и че подредбата им сочела към мегалитни обекти, като Херкулесовите стълбове (Гибралтар), египетските пирамиди, Стоунхендж или Великденския остров, предполагайки че атлантите имали връзка с други цивилизации и че доказателство за тяхното съществуване се намира в Коста Рика.
Източник: Последен век