Тази майка и нейният син са още един пример за света, че хората с физически или психически увреждания, могат да водят нормален начин на живот.
Зу Хонгян ражда сина си през 1988 година, но разбира че той е с церебрална парализа. Докторите още тогава твърдят, че момчето никога няма да бъде интелигентно.
Малко след като разбира за увреждането на детето си, което наричат Динг Динг, бащата на момчето се отрича от него. „Нека не задържаме детето. То ще бъде тежест за нашия живот“ – казва съпругът й. Затова Зу го напуска и решава да гледа детето си сама.
Тя работи на няколко места едновременно – в един колеж на пълно работно време и на половин работен ден на още две места, за да има възможност да го отгледа и да му осигури необходимото лечение. През свободното си време, Зу води Динг на рехабилитация, независимо от времето навън. Майката се научава да прави необходимите масажи на детето и да играе образователни игри с него.
В очите на някои хора госпожа Зу изглежда твърде взискателна майка. Тя държи детето й да се научи да използва пръчки за хранене (въпреки че той изпитвал огромни трудности в началото), за да може да не се срамува от уврежданията си, когато се храни с други хора.
„Не исках да се срамува от уврежданията си. Тъй като той има по-малко способности от останалите деца на неговата възраст, моите очаквания към него са по-големи, за да може да работи по-усърдно“ – споделя Зу.
През 2011 година Динг завършва Пекинския университет със специалност Опазване на околната среда. През същата година той се записва в нова програма в международното училище по право. През 2016 година, след като 2 години работи, Динг е приет да учи право в Харвард.
„Никога дори не съм мечтал да уча в Харвард. Майка ми беше човекът, който нито за миг не спря да ме окуражава и да ме подтиква да пробвам. Когато имам съмнения, тя винаги ме насочва в правилната посока.“ – споделя Динг. Той допълва, че мечтае да е по-успешен и да не разчита на финансовата помощ от майка си, за да може да тя води по-добър живот.
