Home Любопитно Науката за изневярата

Науката за изневярата

от izumitelno
0 коментар 397 преглеждания

Почти всяка култура на земята не одобрява изневярата, но въпреки това е основна тема в много филми, телевизионни предавания и песни за раздяла. Изневярата безспорно е едно много лошо поведение, но защо е толкова широко разпространено? Дали има някаква истина в твърдението, че хората като вид не са създадени да бъдат моногамни?

Последният епизод на „AsapSCIENCE“ разследва химията на „игривото око“ и открива, че има научно основание за поговорката „Веднъж измамник, винаги измамник“ (once cheater always a cheater).

Науката за изневярата

Само 3% от бозайниците живеят в моногамни двойки и хората попадат точно в този процент. Това би могло да се обясни от гледна точка на еволюционното становище, защото е било предимство единият от двойката да ловува и осигурява храната, а другият да се грижи за поколението. Но днес, изневярата се е превърнала в нещо обикновено, въпреки че носи реална опасност за членовете на цялото семейство. Виновникът за всичко това е допаминът. Това е невротрансмитер, който помага в контрола на центъра на удоволствие в мозъка.

Допаминът се освобождава при дейности, които ни носят удоволствие, когато спортуваме, когато се храним или когато изпитваме оргазъм. През 2010 г. благодарение на американско изследване, в което са взели участие 181 доброволци, става ясно че 50% от доброволците с дълъг (доминантен) алел на допамин Д4 рецепторен ген са изневерили на партньора си, в сравнение със само 22% от тези с къс (рецесивен) алел. В допълнение, тези с дълъг (доминантен) алел са по-склонни към поемането на риск и податливи към пристрастяващи навици, като пушене и алкохолизъм.

Но не само допаминът играе роля при изневярата. Смята се, че хормонът вазопресин също има значение. Този хормон е близък и почти подобен на „хормона на прегръдката“, окситоцин, защото може да повлияе на способността на хората за доверяване, емпатия и социално свързване. Изследване, направено върху полигамни полевки разкрива, че при инжектирането на допълнително количество вазопресин в мозъците им, това увеличава вероятността да станат моногамни.

През 2014 г. е направено изследване със 7000 финландски близнаци, което показва, че тези които са изневерили имат специален вариант в гена, който е кодиран за рецептора вазопресин – такъв, който има носи по-ниски от средните нива на хормона. Дали повече количество вазопресин ще ни направи по-моногамни? Трудно е да знам със сигурност, но има признаци, които показват, че за някои хора е по-трудно да са моногамни, поради биологични и генетични фактори.

Може да харесате още

Оставете коментар