Малко места по света се отличават с толкова интересна история като остров Гунканджима, който се намира съвсем близо до град Нагасаки, Япония. Малкият остров, още познат като Хашима, е ограден с диги и изцяло застроен. Освен това е напълно изоставен от близо 40 години.
През 1890г., остров Гунканджима е закупен от Мицубиши, които са убедени, че под морското дъно има огромни залежи на въглища. Оказват се прави и в началото на 20-ти век залежите започват да се разработват. Мините се разрастват все повече през следващите десетилетия и до 1941г. на острова с площ от едва 6.3 хектара вече се добиват 400 хиляди тона въглища годишно. Голяма част от миньорите са корейци, полагащи принудителен труд.
С течение на времето, около мините се създава цял град. През 1916г. от Мицубиши строят най-голямата по това време бетонна конструкция в Япония – 9-етажен жилищен блок. Все повече панелни блокове се появяват на острова, за да се приютява нарастващият брой миньори. Строят се и училища, ресторанти и игрални домове. Гунканджима си спечелва името „островът без зеленина”. Към средата на 50-те години населението нараства до почти 6000 души, което прави остров Гунканджима най-гъсто населената територия в света за всички времена.
И тогава залежите се изчерпват.
От Мицубиши затварят мината, работниците се разотиват и градът е изоставен. Жилищата започват да се рушат и за пръв път в пустеещите дворове се появява зеленина. Сега, 50 години по-късно, островът все още изглежда почти по същия начин, както след напускането на миньорите – призрачен град сред морските вълни.
В периода от 1974 до 2009г. Гунканджима е официално недостъпен за посетители, но наскоро част от острова бе отворена за туристи. За момента не е възможно да се открие цялата площ, тъй като все още рушащите се сгради представляват опасност. Обсъжда се идеята Гунканджима да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.
