В дъното на система от пещери, намиращи се в Южна Африка, е открит череп на изчезнал вид човекоподобно, което е датирано на възраст 2 милиона години. Откритият фосил е почти напълно запазен и е определено, че е принадлежал на Paranthropus robustus, далечен родственик на човека.
Откритието е направено преди 2 години от изследователи от австралийски университет по време на археологическа експедиция в кариера, намираща се в северна посока от Йоханесбург.
Участниците в разкопките открили запазения череп, оповестяват, че става въпрос за най-добре запазен изкопаем фрагмент от тяло от този вид предшественик на човека, който е намиран досега. Вълнението на изследователите е голямо, защото то предполага решаването на някои загадки около този древен човешки вид, които пък да дадат тласък в откриване на отговори за живота на най-древните ни предци.
Първото откритие, което буди интерес, е, че Paranthropus robustus се е появил почти по същото време като един от преките ни предшественици – Хомо Еректус (Homo erectus), а това означава, че двата човекоподобни вида са обитавали една и съща жизнена среда по еднакво време, преди около 2 милиона години.
Видовете обаче са много различни един от друг. Paranthropus robustus се характеризират с големи зъби и малък мозък, докато Homo erectus има малки зъби и голям мозък. Според изследователите това са различни експерименти на еволюцията. Нашият вид побеждава накрая, независимо че Homo erectus се среща много по-рядко от Paranthropus robustus в природната среда преди 2 милиона години.
Интересни наблюдения са направени и относно черепа на Paranthropus robustus. Най-напред преобладавало мнението, че женските са имали по-малък череп от мъжките, но откритият фосил дава други данни. Той е много по-малък, отколкото се предполага, че са били мъжките черепи и съвсем близо по размер до женски, открит в същия район.
Според учените това може да доведе до неочаквани и важни открития. Различните размери на черепите говорят за различни групи, които развиват анатомични промени, които са резултат от климатични промени в южните части на африканския континент по това време.
Тогава в района настъпва засушаване, храната става много оскъдна и за да оцелее видът се адаптира към хранене с по-твърда растителност. Видът развива дъвкателна промяна, за да се нагоди към създадените условия. Това е пример на микроеволюционна промяна в човешкия род.
Целият вид Paranthropus robustus е интересен с това, че челюстта, зъбите и черепната кутия показват адаптацията към по-твърда или прекалено жилава храна и нагаждането към храни, трудни за механично смилане му е помогнало да оцелее. Тези промени са предизвикани от променена местна растителност.
източник: sanovnik.bg