Първата държава на българите на Балканите, известна още като Дунавска България, просъществува от създаването си през 681 година до 1018 година, когато пада под робството на могъщия си съсед Византия. Този факт слага край на първия период в историята на държавата.
Основател на българското царство в долното течение на Дунав през VІІ век става хан Аспарух, трети син на владетеля на Велика България – хан Кубрат.
След разделянето на прабългарите отвъд Дунава част от племената им се преместват в днешните Бесарабски и Добруджански земи. Тук те влизат в съюз с местните племена срещу Византийската империя, която смята тези земи за своя територия. Решителната битка, която фактически отваря път за създаване на ново държавно обединение, е през 680 година. Поражението на Византия води до подписване на договор за мир през 681, с който се признава съществуването на новата държава с името България, а империята започва да плаща данък на новите си съседи. Първата столица става селището Плиска. През ІХ век столицата е преместена във Велики Преслав.
Новосъздаденото българско царство непрекъснато разширява територията си, като най-много земи са присъединени през ІХ век, когато в границите на държавата влизат земи до река Днепър и до Унгария
Отделните етнически групи, които влизат в състава на държавата, се обединяват и властта се централизира. Появява се българската народност, а нейният език е базиран на основата на славянския.
При владетеля Борис І християнството е прието за държавна религия в България и това налага промени в културния живот. Бурно се развива писмеността, създават се забележителни литературни творби, както и образци на живописта, строителството и иконографията. При наследника на Борис – Симеон І е отбелязан Златният век на българската просвета и култура.
Още от създаването на българската държава до този забележителен напредък опитите на българските владетели за завладяване на столицата на Византия – Константинопол, не спират, но са все безуспешни.
Войните, които Първата българска държава води непрекъснато със своя могъщ съсед – Византия, създават условия за разширяване и въздигане, или упадък на българската държава, и завършват през 1018 година с окончателното завладяване на България от нейния съперник в региона – Византия. Това слага края на този първи период от историята на държавата ни.
Преди това обаче младата държава претърпява много възходи и падения, които я утвърждават като трайно държавно обединение на българите в долното течение на Дунав.
Най-важните периоди на Първото българско царство
Създаване и утвърждаване на българската държава на Балканите. Наследството на владетеля Кубрат.
През 632 година Кубрат, един от членовете на управляващата династия Дуло, обединява племената с прабългарски произход, които отхвърлят властта на Тюркския каганат, и създава мощно държавно обединение, което византийските летописци наричат Стара Велика България.
От малобройните данни, останали от аналите на византийските летописци, както и от арабски пътешественици и други записки, свързани с отношенията на други народи с държавата на Кубрат, може да се установи с относително добра точност какви граници заема Стара Велика България при създаването си. Обширните земи на Кубратова България стигат до Дунава, Черно и Азовско море, река Кубан и до река Дон.
Скоро след консолидирането на държавата започват войни с хазарите, които принуждават потомците на владетеля да разделят населението на Велика България и да тръгнат към други земи.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Синовете на Кубрат
– Част от прабългарите остават с най-големия син на владетеля в земите на предците си, но са независими само три години, тъй като попадат под хазарска власт;
– Вторият син на Кубрат стига с други прабългарски племена до река Волга и основава там Волжко-Камска България, която приема един съвсем толерантен модел на исляма и остава като държава на българите до ХІІІ век. През ХVІ век остатъците от тази значителна държава, царство Кубан, е завладяно от Иван Грозни;
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Историята на Котраг и създаването на Волжка България
– Аспарух е третият син на Кубрат. Той довежда друга част от прабългарите до Балканите, където се установява около устието на Дунава и основава държава с името на старата си родина, чийто приемник е съвременната българска държава;
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Образът на Аспарух – между митовете и историческите факти
– С Кубер, който не е син на владетеля и не е изяснена връзката му с управляващата династия Дуло, идват останалите прабългарски племена в Панония, а по-късно в Македония. Земите на Куберовите българи се включват по-късно в състава на Първото българско царство;
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Кубер и основите на Куберова България
– Най-малкият син на Кубрат според хрониките се установява в италианската област заета от лангобардите. Сведенията за него са твърде оскъдни, за да се проследи съдбата на племената, които довежда в Европа.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Най-малкият син на Кубрат – историята на Алцек и Алцековите българи
Основаване на държавата на българите от Аспарух
През 670 година Аспарух пристига на Балканите и първоначално охранява границите на империята на север. По-късно сключва договор с местни племена, което става причина за влошаване на отношенията с Византия. Императорът тръгва с огромна армия срещу българите, но легионите са разбити в битката при Онгъла. През 681 година е подписан мир, признаващ новата държава, на която империята дължи данък според договора.
Някъде към 701 година владетелят Аспарух загива в битка с хазарите на север и е наследен от сина си Тервел. Той поддържа добри отношения със силния си съсед и оказва военна помощ на император Юстиниан ІІ. Най-значителният му успех е разгромът на армията на Арабския халифат, която обсажда Константинопол.
Тервел им нанася съкрушително поражение, с което спира експанзията им към вътрешността на Европа. По-късно неговият успех е повторен от Карл Мартел в битката при Поатие. За приноса си към европейската независимост Тервел получава признание като Спасител на Европа. Обявен е за светец.
След Тервел се сменят още двама владетели от рода Дуло, а после управляваща династия става Вокил. Настъпват времена на политическа нестабилност, смяна на владетели и множество походи на Византия към българските земи.
Краят на нестабилността идва при управлението на владетелите Телериг и Кардам, които създават основата за успешната политика на следващия владетел – хан Крум.
Един от първите големи успехи на Крум е разгромът на остатъците от Аварския каганат и подялбата на земите му с империята на Карл Велики. Така важните солни залежи на Трансилвания влизат в територията на България и това се оказва много полезно за икономиката на държавата.
Втората значителна победа е над византийския император Никифор І Геник, който тръгва на поход срещу България, стига до столицата Плиска, превзема я и я опожарява, а после победоносно си тръгва. Във Върбишкия проход, където армията на ромеите спира да нощува, българските бойци им организират засада и напълно унищожават армията. Загива императорът, а престолонаследникът е ранен и по-късно умира от раните си.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Произходът на името „България“
Византийската империя – възход и падение
Две години по-късно Крум тръгва на поход срещу столицата на Византия, като носи стенобитни машини за атака на крепостните стени, но в навечерието на атаката умира внезапно, вероятно отровен.
При наследника на Крум – хан Омуртаг на държавата е дадена 30-годишна почивка с мирния договор с Византийската империя и това е време на усилено строителство и укрепване на държавата.
Владетелите след Омуртаг прибавят нови земи към българските територии, а Борис І обявява християнството за официална религия. Той приема и учениците на Кирил и Методий и налага славянската писменост като официална.
Синът на Борис І, Симеон І, който получава високо образование в Магнаурската школа, провежда политика, с която води държавата до културен подем и времето му представлява Златен век за България, тъй като към културните постижения се прибавят и военни победи, утвърждаващи името на България като първостепенна сила на Балканите.
Наследниците на Симеон, Петър І и синовете му, не успяват да удържат завоюваните позициите, наследени от предшественика им. Държавата се оказва под управлението на Самуил, който обявява областта около Охрид, която управлява, за своя столица и прави опити да удържи натиска на Византия.
Самуил умира през 1014 година при вида на ослепената си армия по заповед на императора на Византия – Василий II Българоубиец.
Четири години по-късно са превзети и последните български крепости от Византия. Това слага край на Първото българско царство.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Племето Авари и връзката им с българската история
Велика България – история и поява
Позабравени факти за българските владетели
Династията Дуло – забравените владетели на Европа
Древната история на Първото българско царство. Къде са живели прабългарите на Аспарух?
Прабългарите преди основаването на собствена държава
източник: sanovnik.bg