Вместо да снима знаменитости или модели, Карстен Тормехлен има страст към портрети на хора над 100-годишна възраст. „Този вид красота не се нуждае от фризьори, стилисти или гримьори”, казва той.
Мария Тереза Боливар де Леркари
Родена на 4 юли 1913 г. в Лима, Перу
В семейството ù познават дълголетието. Чилианската майка на Мария Тереза живяла до 104 години. Ако попитате Мария какво й е позволила да живее толкова дълго, тя казва, че това преди всичко е положително отношение към живота и ежедневна чаша червено вино – италианско, разбира се.
Мария Тереза има слабост към южноевропейските удоволствия, включително равиоли. Не е чудно – тя има 39-годишен щастлив брак с мъж от италиански произход Микеле Леркари.
Тя често пътувала с него из Европа и посетила мечтаните си градове, Париж и Рим. Той е мъртъв вече 35 години и все още й липсва всеки ден. Но Мария Тереза също твърди, че продължава да има прекрасен живот. Днес тя обича да се разхожда с 80-годишната си сестра Консуело и се радва да готви. Нейният съвет към младите хора: „Никога не се отдавайте на крайности!“
Киитиро Накадзима
Роден на 2 февруари 1914 г. в Хокайдо, Япония
Киитиро e винаги усмихнат, но най-много, когато внуците му са там. Той се усмихва въпреки факта, че със сигурност не е имал лек живот. Бил е рибар в младостта си, но тъй като уловът ставал все по-оскъден, баща му предложил да смени работата си. Затова му се налага да отиде в град Муроран и да работи в завод за желязо.
Въпреки тежката работа, той все още намира време да чете – една от страстите му – и се гордее с добрата си памет. Той може да си спомни неща, които са се случили преди много време в подробности. Киитиро все още може да се грижи за себе си достатъчно добре. Той продължава да поддържа обувките си чисти и лъснати до огледален блясък. В края на краищата, както той казва, те трябва да изглеждат добре, както и той, когато отива да посети стар приятел.
Д-р Оливия Хукър
Роден на 12 февруари 1915 г. – Маскоги, Оклахома, САЩ
През 1961 г. получава докторска степен по психология от Университета в Рочестър и дълго време работи с жени с обучителни затруднения. Нейните стени в малката й къща в Уайт Плейнс, в щата Ню Йорк, са покрити с дипломи и поздравителни картички, адресирани до нея – от семейство Клинтън, Буш и Обама. Жертва като малко момиче на насилие от Ку Клукс Клан, сега тя се бори за правата на други хора в нужда.
„Вече не мога да марширувам“, казва тя. „Знам, че е трудно да лежиш на каменна подова плоча в демонстрация. Но все пак, правя каквото се изисква. Светът гледа на тази на нас и ние трябва да бъдем пример.”
Автор: Пламен Господинов
Източник: Skafeto