Католическата и Православната църква са разделени официално повече от 1000 години.
Един летен следобед на 1054 г. изпратен от папа Лъв IX, който по това време е на смъртен одър, кардинал Хумберт издава от името на папата була за отлъчване на Константинополския патриарх Михаил Керуларий от църквата.
В нея са изброени обвиненията на папата към Михаил Керуларий и Източната църква — че католиците са препокръствани, че свещениците се женят, че не се отлъчват онези, които носят бради, и т.н.
Така чрез „Великата схизма“ от 1054 г. официално християнската църква се разделя институционно и духовно на два основни дяла – Римокатолицизъм и Източно православие.
Разколът между двете църкви се затвърждава век и половина по-късно с Четвъртият кръстоносен поход. Поради военната зависимост от Запада в този период константинополският патриарх, уплашен че ще трябва да се подчинява на папата, профилактично анатемосва и изгонва латинските свещеници от византийската столица и обявява католическите обреди за покварени. В отговор на това папата написва писмо до патриарха, в което анатемосва самия него.
На 13 април 1204 г. Четвъртия кръстоносен поход превзема Константинопол. При това нападение кръстоносците разграбват византийската столица, подлагайки населението на клане и безчестие. Папата отлъчва участвалите в това дело кръстоносци, въпреки че скоро след това отново ги приема в църквата.
Два века по-късно под натиска на Османската империя гръцката страна прави опити за помирение със Запада. През 1439 г. на събор във Флоренция се подписва уния между двете църкви. По-късно тя обаче е отхвърлена от източните църкви, а с падането на Константинопол е официално отменена от новия император – султана. Така двете църкви остават разделени и до днес.
Но какво толкова различно има между двете християнски църкви, че те да се разделят както институционално, така и духовно?
Това е въпрос, чийто отговор мнозина от нас не знаят. Покръстените в Православието познават своите традиции и вярвания, а покръстените в Католицизма своите.
Със сигурност не могат всички разлики да бъдат изброени в няколко изречения, но ето няколко основни точки, които се различават в Западната и Източната църква:
Йерархията
Както Католическата, така и Православната църква разделя своите духовни лица в три основни категории: дякони, свещеници и епископи.
Най-голямата разлика между Католическата и Православната църква е статутът на римокатолическия папа.
На архиепископа на Западната църква – папата, още в миналото е дадена изключителна власт. Той обединява всички западни църкви и стои най-високо в йерархията.
Православните архиепископи – патриарсите, приемат папата, но не и неговото върховенство, тъй като според православието над църквата стои само Господ. Поради тази причина патриархът на Константинопол например няма власт над останалите патриаршии.
Вяра
Вярванията на Римокатолическата църква се уповават почти изцяло на един единствен документ, известен като Катехизис. Той е основополагащо богословско наставление, което събирателно описва всички догми и фундаментални въпроси на вярата. Това обаче не важи за Православната църква.
Православното учение почива върху основата на Свещеното писание, Свещеното предание и решенията на Вселенските събори (първите седем), при тълкуването на чиито постулати се взема предвид учението на т. нар. „Свети отци“ и на учителите на Църквата. Основен вероучителен документ е Никейско-Цариградския символ на вярата.
И двете църкви признават ключовите принципи от решенията на първите седем Вселенски събора и това, което ги обединява е:
– Изповядват Един Бог, Троичен по лица (ипостаси – Отец, Син и Свети Дух), които са единосъщни помежду си.
– Приемат, че историческият Иисус Христос е едновременно и Бог и Човек, като има две природи и две воли – Божествена и човешка.
– Отдава се особена почит към Богородица, която по святост превъзхожда дори най-висшите ангелски чинове, като майка на Иисус Христос.
Двете църкви обаче не са единни спрямо естеството на връзката между лицата на Светата Троица – Отец и Син.
Различават се и по интерпретацията на Възкресение Христово. За римокатолиците в основата на този християнски празник е делото на Иисус, който спасява душата на човек, проправяйки му път към Рая, и плащайки за неговия грях със своето разпятие и смъртта си.
За православните християни водещ е триумфът на Христос над смъртта и възкръсването му. Поради тази причина православието не се съсредоточава върху фигурата на кървящия разпънат на кръст Иисус.
Обичаите
Трудно е да се назоват всички западни и източни обичаи, но има няколко основни, които правят впечатление:
– Докато в Православието се използват икони за почитането на светците, при Католицизма се издигат статуи.
– Католиците се молят на колене, докато православните християни обичайно стоят изправени.
– Римската църква използва хляб без квас, докато Православната използва квасен хляб.
– Православните бели свещеници имат право да се женят, докато католическите свещеници се вричат във въздържание и вярност само на Бог.
Календарът
През 1582 г. папа Григорий XIII въвежда употребата на Григорианския календар, който с 13 дни изпреварва Юлианския. До 1923 г. всички източни църкви използват „стария“ Юлиански календар, предложен от Юлий Цезар през 45 г. пр. Хр.
Днес Григорианският календар е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт. Поради тази причина и факта, че повечето църкви след 1923 г. приемат „новия“ календар, вече християнските празници съвпадат.
Изключение обаче прави Великден, защото той продължава да се изчислява по Юлианския календар, което довежда и до това понякога католическият и православният Великден да са с до пет седмици разлика.
И въпреки че християнската вяра много повече обединява Западната и Източната църква, те продължават да бъдат разделени и до днес. През вековете са правени много опити двете църкви да се обединят, но до момента те остават неуспешни.
Ще се промени ли това, само времето ще покаже. Дотогава всичко, което остава на християните, е да вярват в своята вяра.
инфо: vesti.bg