Тайнствено находище на кал цери невероятни болести, за месец изправя на крака пострадали при катастрофи и хора със счупвания

Едно от тайнствата на Родопите е невероятното находище на лечебна кал, наречена мумийо, край село Кушла, община Златоград, област Смолян. За тази кал се знае от столетия – местните лекували с нея счупените крака на животните си. Как са открили вълшебните й свойства, прадедите мълчат.

Много по-късно след щателни изследвания медицината доказва безспорните й качества – съдържа в себе си голямо количество природен калций, много по-лесно усвоим от организма, отколкото фармацевтичния. В интернет всеки може да открие къде се намира малкото поселище със странно име, по-важното е какво има край него – 30-40 квадратни метра с природния феномен. Дали от местен патриотизъм, или от недалновидност на съответните институции, но мястото все още е труднодостъпно. Знаят си го само местните и достигат до него по кози пътеки. Кътат си го като зениците на очите си.

Родопчанинът не е човек комерсиален – откакто са населили планината на Орфей, се изхранват само с това, с което майката земя ги е дарила.

Раздавали калта безплатно, за хаир, в памет на починалите си роднини. В последно време обаче, в синхрон с лудналата цивилизация, решили да изкярят някой лев, не повече от два-три. Колкото да имат за един самун повече, който няма да им дойде в повече.

И за толкова продават топка мумийо от 200 г.

Отделно клиентът си плаща транспортните разходи, ако се изпрати по пощата.

Кушленци са хем гостоприемни като балканджии, хем мнителни. Не обичат да се кадросват, но с охота разказват за “златната си мина”, която държат да си остане само тяхна.

Ето какво разказва 88-годишната баба Златка, с това име се представя: “От нашата калчица най-много се интересуват пострадали при катастрофи и хора със счупвания, защото за един месец ги изправя на крака. Без да побеляват от гипс или “бели престилки” да се навъртат край тях. Достатъчно е да си седят или лежат у дома, да пият по половин литър дневно вода с разтвореното мумийо. Или малко количество да държат под езика си, като валидол, докато се разтвори. Така счупените кокалаци сами си зарастват. Някой ще каже – абе, това са бабини деветини. А аз пък ще им кажа – как нашите прадеди, още преди да е имало конски дохтори, вместо набързо да опоскат пострадалите хайванчета, са ги изправяли на крака?! Щом вече ни търсят и от чужбина, значи файдата за тях е голяма. Не искаме учени глави в Кушла да ни се мотаят из краката. Който има потребност, сам ни намира!”, категорична е белокосата старица с черна шамия.

Нейното откровение придава още по-голяма тайнственост на загадката им, която е трудно обяснима.

Георги АНДОНОВ, Кърджали-Златоград
Източник: zdrave.to

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

four − three =