Въпреки, че не е ясно дали владетелите в следващия списък са страдали от истински психични заболявания по днешните медицински стандарти, животите и управленията на всички от тях остават в историята, белязани от лудостта.
А ето и някои от тях:
Хенри VI (1421-1471 г.)
Хенри VI става крал още от първите си земни дни и прекарва последните си в тежка борба с психично разстройство. Той не успява да се отличи като силен лидер. Първият си нервен срив преживява през 1453 г., след което е неконтактен за повече от година.
След като се подобрява, през 1456 г. състоянието му отново се влошава и той изпада в летаргия и странна отдаденост на религията. През 1461 г. е отстранен от власт и е изпратен в изгнание в Шотландия. Завръща се на трона за кратко през 1470 г., но следващата година е убит.
Чжу Хоучжао (1491-1521 г.)
Десетият китайски император от династия Минг остава в историята както с глупостта си, така и със своята жестокост. Той повежда редица непредсказуеми военни кампании в компанията на своя въображаем двойник – генерал Зу Шоу.
Освен това обичал да си похапва ястие с ориз, което смятал, че се приготвя от перли.
Хуана Кастилска (1479-1555 г.)
Малко кралски истории са по-тъжни от тази на „Лудата Хуана“, чиито близки я държат заключена през по-голямата част от живота ѝ.
Едва 16-годишна тя е омъжена за Филип Хубави. Когато смъртта на майка ѝ я превръща в следващия наследник на трона, съпругът ѝ я затваря, за да може той да поеме управлението.
След смъртта на Филип през 1506 г. Хуана прекарва още едно десетилетие затворена по време на регентството на баща си. Чак през 1516 г. тя се качва на престола заедно със сина си Карл, но той също я затваря и дори се опитва да инсценира смъртта ѝ, като ѝ организира фалшиво погребение.
Джордж III (1738-1820 г.)
Описаният като „стар, луд, сляп, презиран, умиращ крал“ от поета Пърси Биш Шели английски крал, дава първи признаци на лудост още през 1765 г., през 1810 г. окончателно полудява.
Джордж наистина управлява в една доста напрегната историческа действителност, но според историците лудостта му, която се състояла от халюцинации, параноя, нервни сривове и стомашен дискомфорт, е била причинена от наследственото чернодробно заболяване – порфирията, но самото психическо разстройство, което се е отключило у него остава мистерия.
Лудвиг II (1845-1886 г.)
Лудвиг II остава в историята със странностите си и най-вече със страстта си към необичайните замъци. От малък се пренася в света на изкуствата, музиката и фантазиите. Когато едва 18-годишен поема властта на Бавария, той започва да стои сам в замъка си и почти не се появява на публични места.
Според списък, направен от зложелатели, които искали да го свалят от власт, към странностите му спадали разговори с въображаеми хора, лоши маниери, стеснителност, както и провежданите от него пикници на пълнолуние, с участието на голи танцьори.
инфо: vesti.bg