Водещ психолог твърди, че не е редно детето да е най-важният човек в семейството

„Наскоро попитах една женена двойка, която има три деца – всичките още малки, а не тийнейджъри, „Кои са най-важните хора в семейството ви?“ Като всички добри майки и бащи на това хилядолетие, те отговориха: „Нашите деца!“ „Защо?“, попитах ги аз. „Какво е онова нещо, което дава правото на децата ви да получат този статус?“ И като всички добри майки и бащи на това хилядолетие, те не можеха да отговорят на въпроса с нещо повече от чиста емоция. Затова отговорих на въпроса вместо тях: „Няма основателна причина да дадете на децата си този статус.“ Обясних им, че много от проблемите, с които се сблъскват при отглеждането на децата им (обичайните проблеми в днешно време), са продиктувани от факта, че те се държат с децата си така, сякаш те, бракът им и семейството им съществуват заради децата, когато всъщност е точно обратното.

Техните деца съществуват заради тях и техния брак, а децата им ще бъдат щастливи, когато те имат стабилно семейство. Без тях децата им нямаше да се хранят добре, нямаше да носят красивите си дрехи, нямаше да живеят в чудесния дом, в който живеят сега, нямаше да ходят на ваканциите, на които са свикнали и т.н. Вместо да живеят безгрижно (като изключим малките драми, които сами си измислят), децата им щяха да живеят изпълнени с притеснения и незадоволени нужди. Това е в основата на проблема. Хората на моята възраст го знаят, защото, когато бяхме деца, за нас беше ясно, че родителите са най-важните хора в семейството. И точно затова уважавахме родителите си и точно затова се възхищавахме на възрастните.

Освен това ни беше ясно (тук, разбира се, генерализирам), че бракът на родителите ни беше по-важен за тях от връзката им с нас. Затова не спяхме в леглата им и не прекъсвахме разговорите им. Да се храниш вкъщи, със семейството си, беше по-важно от следучилищните занятия. Майките и бащите ни говореха помежду си повече, много повече, отколкото говореха с нас. Тъй като ни липсваха помощните колелца, ние пораснахме по-рано и станахме успешни. Най-важният човек в една армия е генералът. Най-важният човек в една корпорация е мениджърът.

Най-важният човек в класната стая е учителят. И най-важните хора в едно семейство са родителите. Най-важното нещо за децата ти е да ги научиш да бъдат отговорни граждани. Основната цел не е да отгледаш пълен отличник, който тренира три спортни дисциплини, успява да получи място на Олимпийските игри, постъпва в световно признат университет и накрая работи като реномиран мозъчен хирург. Основната цел е да отгледате едно достойно дете, което да бъде активен член на обществото. „Детето ни е най-важният човек в семейството“ е първата стъпка към отглеждането на разглезено и неблагодарно дете. А ти не искаш това. Може би не го осъзнава, но детето ти също няма нужда от това. Нито пък обществото ни.

Джон Роузмънд

Източник: Мозъче