Водещ психолог твърди, че не е редно детето да е най-важният човек в семейството

„Наскоро попитах една женена двойка, която има три деца – всичките още малки, а не тийнейджъри, „Кои са най-важните хора в семейството ви?“ Като всички добри майки и бащи на това хилядолетие, те отговориха: „Нашите деца!“ „Защо?“, попитах ги аз. „Какво е онова нещо, което дава правото на децата ви да получат този статус?“ И като всички добри майки и бащи на това хилядолетие, те не можеха да отговорят на въпроса с нещо повече от чиста емоция. Затова отговорих на въпроса вместо тях: „Няма основателна причина да дадете на децата си този статус.“ Обясних им, че много от проблемите, с които се сблъскват при отглеждането на децата им (обичайните проблеми в днешно време), са продиктувани от факта, че те се държат с децата си така, сякаш те, бракът им и семейството им съществуват заради децата, когато всъщност е точно обратното.

Техните деца съществуват заради тях и техния брак, а децата им ще бъдат щастливи, когато те имат стабилно семейство. Без тях децата им нямаше да се хранят добре, нямаше да носят красивите си дрехи, нямаше да живеят в чудесния дом, в който живеят сега, нямаше да ходят на ваканциите, на които са свикнали и т.н. Вместо да живеят безгрижно (като изключим малките драми, които сами си измислят), децата им щяха да живеят изпълнени с притеснения и незадоволени нужди. Това е в основата на проблема. Хората на моята възраст го знаят, защото, когато бяхме деца, за нас беше ясно, че родителите са най-важните хора в семейството. И точно затова уважавахме родителите си и точно затова се възхищавахме на възрастните.

Освен това ни беше ясно (тук, разбира се, генерализирам), че бракът на родителите ни беше по-важен за тях от връзката им с нас. Затова не спяхме в леглата им и не прекъсвахме разговорите им. Да се храниш вкъщи, със семейството си, беше по-важно от следучилищните занятия. Майките и бащите ни говореха помежду си повече, много повече, отколкото говореха с нас. Тъй като ни липсваха помощните колелца, ние пораснахме по-рано и станахме успешни. Най-важният човек в една армия е генералът. Най-важният човек в една корпорация е мениджърът.

Най-важният човек в класната стая е учителят. И най-важните хора в едно семейство са родителите. Най-важното нещо за децата ти е да ги научиш да бъдат отговорни граждани. Основната цел не е да отгледаш пълен отличник, който тренира три спортни дисциплини, успява да получи място на Олимпийските игри, постъпва в световно признат университет и накрая работи като реномиран мозъчен хирург. Основната цел е да отгледате едно достойно дете, което да бъде активен член на обществото. „Детето ни е най-важният човек в семейството“ е първата стъпка към отглеждането на разглезено и неблагодарно дете. А ти не искаш това. Може би не го осъзнава, но детето ти също няма нужда от това. Нито пък обществото ни.

Джон Роузмънд

Източник: Мозъче

One Comment

Leave a Reply
  1. На такива псевдо психолози трябва да им бъде отнета дипломата, а за глупостите, които говорят, да бъдат вкарани в карцера. Защо трябва да се насърчава насилието? Правим деца за кого, за държавата ли? За лидера? За да има повече консуматори, които да се трепят за избраните ли? Айде…. марш!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eight + sixteen =