Черепишкият манастир е едно от онези неповторими места, които носят българския дух и крият в себе си неподозирана история. Мястото, където се срещат история и природа, не е останало незабелязано, и все пак недостатъчно се знае за това какво го прави уникално. Манастирът е бил предпочитан за разходки от народния поет Иван Вазов, а често го наричат и „най-красивото място на света“.
Намира се в Искърското дефиле, на 85 километра от столицата, на самия бряг на река Искър. Посещението до него е една чудесна еднодневна екскурзия от София. Районът на манастира изобилства с красива природа и прекрасни гледки към дефилето и река Искър.
Можете да стигнете до него с автомобил – през Искърското дефиле и Зверино или през Лютиброд и Ребърково. Стига се и с влак по линията София-Мездра, но трябва изрично да проверите дали влакът ви спира на гара Черепиш.
Той е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман (1371-1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Най-старото свидетелство за съществуването на обителта е манастирският устав (типик) писан в периода 1390-1398 година. Типикът се съхранява в историко-архелогическия музей в София. Според документа манастирът и черквата са разрушени след битката с турските завоеватели, но хората веднага са ги възстановили. За историята на „Успение Богородично“ в следващите два века не се знае нищо. Възстановен е през 1660 г. Наименоването на много от околностите с името на цар Иван Шишман дава основание да се предполага, че тук са станали стълкновения между неговата войска и завоевателите.
„Успение Богородично“ е храм на християнството и българщината, има дълга, драматична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Възникването му е свързано с историята на средновековния „Коритен град“, съществувал в близката местност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г.
През вековете на владичеството храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.
Светата обител е сгушена между бели скали от варовик, изящно изваяни от природата в причудливи форми. Между скалите са монтирани множество кръстове. Недалече от манастира се намира комплекс, в който до 1989 година се е разполагала Духовната семинария.
Сградите на манастира са наредени в полукръг и ограждат голям двор. След преминаването през манастирската порта, от лявата страна се вижда постройката, в която живеят монасите. До нея се намира любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов. Известно е, че точно тук той е написал разказа “Една българка”. Тук е роден и поетичния му цикъл “Скитнишки песни”.
В църквата на манастира се съхраняват мощите на Светите безсребреници Козма и Дамян. Няма писмени данни и никой не си спомня откога мощите на светците се намират в Черепишкия манастир. Приема се, че реликвата се съхранява там от столетия. Те се честват от църквата на 1 ноември.
Много от вярващите християни опират челата си на ковчежето с мощите на лечителите и молят свещеника да им почете молитва за здраве и изцеление от болестите. Стотици са свидетелстват, че получават облекчение на болките, а някои и пълно изцеление.
Църквата датира от XIV в. Стените и са дебели около метър, вследствие на неколкократно укрепване и преди повече от 30 години, по време на реставрация са намерени стенописи на изтъкнатия живописец и творец от XVII в. Свети Пимен Зографски. Гробът му също се намира тук.
Тук се съхранява и сабята на Христо Ботев. След смъртта му тя е взета и пренесена от Петър Македончето в манастирската обител. Монахът Герасим я скрил в Рашидовата стая. По късно през 1910г. писмени сведения дава някогашният манастирски слуга Нено Нецов. Според неговите думи, само сабята е истинска. Ножницата вероятно е подменена незнайно как и защо.
Черепишки манастир е бил посещаван и от Васил Левски според преданията, без да има реални исторически данни. Според легендата тук са се заклевали монасите в революционната борба върху револвер и кама.
Черепишкият манастир не впечатлява с мащабност и размери. За сметка на това спокойствието в него е завладяващо. Едва ли това място може да бъде описано по-добре от Алеко Константинов: „А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери…“
инфо: pochivka.blitz.bg