Под улиците на малкия град Деринкую в Централна Турция се крие свят, който изглежда невъзможен на пръв поглед.
Тесни коридори слизат надолу в скалата. След тях идват помещения за хора, складове, ниши, кладенци, вентилационни шахти, места за животни и проходи, които могат да бъдат затваряни с масивни каменни врати. Не говорим за една пещера или за случайно издълбан тунел. Това е цял подземен комплекс, оформян и използван в продължение на векове.
Деринкую се намира в Кападокия – район, известен със своите скални жилища, „приказни комини“ и пейзажи, които изглеждат почти нереални. Но подземният град не е създаден за красота. Той е създаден за нужда.
Когато животът на повърхността ставал опасен, хората можели да се скрият под земята.
Защо точно в Кападокия?
Кападокия е оформена от древна вулканична дейност. Слоеве пепел и вулканичен материал с времето се превърнали в мека скала, наречена туф. Тя е достатъчно лесна за дълбаене, но същевременно позволява изграждането на стабилни помещения.
Затова в района има толкова много пещерни жилища, скални църкви, манастири и подземни комплекси. Хората не са „изобретили“ тази среда от нищото. Те са използвали особеностите на земята около себе си.
Деринкую е един от най-впечатляващите примери. Комплексът се спуска десетки метри надолу и има няколко достъпни нива. Днес туристите виждат само част от него, но и тя е достатъчна, за да покаже мащаба на замисъла.
Град или убежище?
Деринкую често се нарича „подземен град“, но това не бива да ни подвежда. Той не е град като днешните, с улици, площади и постоянен живот под земята.
По-точно е да го мислим като огромна подземна система за укритие. Там е имало пространства, в които хората можели да останат при опасност – с храна, вода, животни и въздух. Някои помещения вероятно са били използвани за складиране. Други – за временно пребиваване. Трети – за религиозни нужди или защита.
Именно това го прави толкова впечатляващ. Деринкую не е просто дупка в земята. Той е организирана среда, създадена така, че хората да оцелеят, когато повърхността стане несигурна.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Бермудският триъгълник: Най-голямата мистерия на океана или просто добре прикрита истина?
Зона 51: Тайните зад най-засекретената база в света
Вратите, които затваряли света отвън
Една от най-забележителните особености на Деринкую са големите кръгли каменни врати. Те приличат на масивни каменни дискове и можели да блокират проходите отвътре.
Това е изключително важно.
Ако нападатели откриели вход към подземния комплекс, придвижването им не било лесно. Коридорите са тесни. Завоите са неудобни. Пространството не позволява на голяма група да се движи свободно. А на ключови места проходът можел да бъде затворен с тежка каменна врата.
Така подземният град се превръщал в защитна система. Не е трябвало да бъде удобен за нападателя. Трябвало е да бъде полезен за хората вътре.
Въздух, вода и живот под земята
Най-важният въпрос е прост: как се оцелява под земята?
Деринкую дава ясен отговор, чрез добра организация. В комплекса има вентилационни шахти, които осигурявали въздух към различните нива. Някои вертикални отвори са свързани и с водоснабдяване. Без подобна система подземното укритие би било неизползваемо.
Помещенията под земята имат и друго предимство: температурата е по-постоянна. През лятото е по-хладно, през зимата е по-защитено от резките промени навън. За район с горещи дни и студени периоди това е било практично решение.
Животът там обаче едва ли е бил лек. Няма слънце. Няма простор. Въздухът, светлината, храната и движението са ограничени. Това не е място, където човек би живял спокойно с години. Това е място, където човек би се скрил, когато няма по-добър избор.
Кой го е построил?
Тук започват спекулациите. В интернет често се срещат твърдения за „изгубени цивилизации“, „тайни строители“ или градове на десетки хиляди години. За такива версии няма надеждни доказателства.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Картата на Пири Рейс от 1513 г. – показва Антарктика без лед векове преди откриването
Гении преди времето си: Питагор – числата като код на Вселената
По-реалистичната история е по-сложна и по-човешка. Кападокия е била обитавана от различни общности през вековете. Подземните пространства вероятно са били разширявани, променяни и използвани в различни периоди.
Сигурно е, че християнските общности в района са използвали подземни градове като убежища при опасност. Кападокия е важен център на ранното и средновековното християнство, а в района има множество скални църкви и манастири.
Деринкую не е резултат от един-единствен строителен проект. По-вероятно е да е нараствал постепенно, според нуждите на хората, които са живели там.
Откриването на скрития свят
Съвременното „преоткриване“ на Деринкую обикновено се свързва с разказ от 60-те години на XX век. Според популярната история местен жител открил скрито пространство при ремонт на дома си. Зад него имало проход, а след прохода – още помещения.
Дали всички подробности в тази история са напълно точни, е трудно да се каже. Но едно е ясно: през втората половина на XX век Деринкую става известен като един от големите подземни комплекси на Кападокия и постепенно се превръща в важна туристическа и историческа забележителност.
Днес посетителите могат да преминат през част от нивата, да видят тесните тунели, вратите, шахтите и помещенията, които някога са служили за защита.
Колко хора е побирал?
Тук трябва да бъдем внимателни. Често се повтаря, че Деринкую е можел да побере десетки хиляди души. Такива числа звучат впечатляващо, но не бива да се приемат безкритично.
Не всяко помещение е било жилищно. Част от пространството е било за складове, животни, проходи, кладенци, въздуховоди и обслужващи функции. Освен това подземният комплекс най-вероятно е служил главно за укритие при опасност, а не за нормален постоянен градски живот.
По-сигурно е да кажем, че Деринкую е можел да приюти значителен брой хора за ограничено време. Точната цифра остава спорна.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Български титани: Омуртаг – владетелят, който изгради България отново
И това е достатъчно впечатляващо.
Истинската мистерия
Деринкую няма нужда от измислени легенди, за да бъде интересен.
Истинската мистерия не е дали е построен от извънземни или от някаква забравена свръхцивилизация. Истинската мистерия е много по-близка до човека: колко страх, опит и постоянство са били нужни, за да се изгради подобно място?
Някой е планирал проходите, някой е дълбал скалата, някой е мислил за вода, въздух, животни, храна и защита. Някой е знаел, че ако опасността дойде, входът трябва да се затвори отвътре. Това е история за оцеляване.
Деринкую показва как хората могат да превърнат самата земя в убежище. Не защото им е било любопитно да живеят под нея, а защото понякога светът отгоре е бил твърде опасен.
И точно това го прави толкова силен.
Подземният град не разказва за богатство, власт или величие, а разказва за страха и за изобретателността.
Както и за онзи древен човешки инстинкт – да намериш начин да оцелееш, дори когато единственият път води надолу.
За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: Изумително
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Звездната карта на Шумер: какво всъщност показват древните плочки за небето
Български титани: Аспарух – човекът, който създаде България
Весна Вулович: Жената, оцеляла след падане от 10 160 метра
Тартария: Изгубена цивилизация или най-голямата историческа конспирация на интернет?
Марсел Фогел: Ученият от IBM, който доказал, че кристалите могат да съхраняват човешката мисъл
Случаят Дятлов: Загадката около смъртта на деветимата студенти, над 60 години неразгадана мистерия
Тайният живот на Леонардо да Винчи – геният, който скри бъдещето в рисунките си
Потъналият свят на Йонагуни – Атлантида на Изтока
Пирамидите в Китай — защо китайското правителство не позволява изследвания на тези древни структури?
Учени: Телата на хората, погребани през последните 30 години не се разлагат
Изгубеният град под пустинята – Атлантида на Сахара
Прокълнатите ръкописи на Ватикана – тайните, които не бива да бъдат прочетени
Изгубената цивилизация на Кралството Шамбала
Полумесецът от злато, който пази три свята: Скитският пекторал от Товста Могила