Има земноводни, които започват живота си във водата, а после преминават през голяма промяна. Поповата лъжичка постепенно се превръща в жаба, много саламандри губят ларвните си белези и излизат на сушата, а тялото им се приспособява към нов начин на живот.

Аксолотълът прави нещо различно.

Той пораства, става полово зрял и може да се размножава, но запазва външния вид на младо водно животно. Остава във водата, носи разклонени външни хриле около главата си и не преминава през обичайната метаморфоза, която очакваме при много други земноводни.

На пръв поглед изглежда като същество, което е останало в детството си. В действителност това е напълно възрастно животно, просто неговият начин да бъде възрастно е различен.

Саламандърът от езерата на Мексико

Аксолотълът (Ambystoma mexicanum) е вид саламандър, произхождащ от района на езерата около днешно Мексико Сити. Исторически той е свързан с водните системи на долината на Мексико, включително Сочимилко – място, което днес е едно от последните убежища на дивите аксолотли.

Името му идва от нахуатъл – езика на ацтеките и често се свързва с божеството Шолотл. В митологията Шолотл е образ на преобразяване, бягство и граница между световете, а това странно водно животно по-късно получава име, което носи следа от тази културна памет.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Бермудският триъгълник: Най-голямата мистерия на океана или просто добре прикрита истина?

Зона 51: Тайните зад най-засекретената база в света

Но аксолотълът не е интересен само заради легендите. Той е едно от най-необичайните животни в биологията.

Защо изглежда така?

Ключът към неговия външен вид е явлението неотения. При аксолотъла половата зрялост настъпва, без животното да загуби редица ларвни белези. Затова възрастният аксолотъл запазва външните си хриле, водния си начин на живот и ларвоподобната форма на тялото.

Това не означава, че е „недоразвит“. Той не е животно, което е заседнало наполовина по пътя към възрастността. Аксолотълът е еволюирал така, че зрелостта му настъпва в тази водна форма. Точно това го прави толкова различен от много други саламандри.

Хрилете му са една от най-разпознаваемите му черти. Те изглеждат като нежни пера от двете страни на главата, но всъщност са дихателни органи, през които се осъществява газообмен във водата. Аксолотълът има и бели дробове и понякога може да изплува към повърхността, за да поеме въздух, но тялото му е силно приспособено към воден живот.

Тази комбинация от „вечно млад“ вид и реална биологична зрялост е причината аксолотълът да изглежда почти нереален.

Животното, което възстановява изгубеното

Колкото и необичаен да е външният му вид, най-голямото му значение за науката идва от друго място: регенерацията.

Аксолотълът може да възстановява изгубени крайници, включително кожа, мускули, кости, кръвоносни съдове и нерви. Това не е просто зарастване на рана. При зарастването тялото затваря увреждането. При регенерацията то изгражда отново липсваща структура, така че тя да стане функционална.

След нараняване в областта на увреждането се образува структура, наречена бластема. В нея участват клетки и сигнали, които помагат за изграждането на новата тъкан. Процесът включва имунната система, нервите, клетъчното поведение и генетична регулация, които все още се изучават активно.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Картата на Пири Рейс от 1513 г. – показва Антарктика без лед векове преди откриването

Гении преди времето си: Питагор – числата като код на Вселената

Точно затова аксолотълът е толкова важен лабораторен модел. Той не е „магическо“ животно, което просто си пуска нов крайник. Той е жив пример за биологичен механизъм, който учените се опитват да разберат стъпка по стъпка. Аксолотлите са сред ценните модели в регенеративната биология именно заради неотенията, големия си геном и способността да образуват бластема при регенерация.

Какво може и какво не може да прави

Интернет често представя аксолотъла като почти безсмъртно същество, което може да възстанови всичко. Това не е вярно. Аксолотлите не са безсмъртни, имат ограничен живот и регенерацията им не е безкрайна суперсила без биологични граници.

Точното е да кажем, че те имат изключително развита способност да възстановяват определени тъкани и структури, особено в сравнение с повечето гръбначни животни. Учените изследват как клетките около раната се активират, как нервните сигнали влияят на процеса и как тъканите „знаят“ какво трябва да се възстанови.

Това знание е важно, защото може да помогне на регенеративната медицина. Не означава, че хората скоро ще могат да възстановяват крайници като аксолотъл. Но означава, че това животно дава реален модел за процеси, които при нас са много по-ограничени.

Може ли аксолотълът да „порасне“?

Има още една особеност, която прави историята по-сложна. Аксолотълът обикновено остава в своята водна неотенична форма, но при определени условия, включително хормонално въздействие, може да бъде предизвикана метаморфоза. Тогава животното променя външния си вид и става по-близко до сухоземна саламандра.

Това обаче не е естествената му обичайна посока на живот и не е безобидна „трансформация за любопитство“. Метаморфозата променя физиологията му и може да бъде сериозно натоварване. Затова аксолотълът не трябва да се разбира като животно, което „не може“ да се развие, а като вид, при който еволюцията е избрала друг път: зрялост без загуба на водната младост.

Парадоксът на най-известния застрашен саламандър

Днес аксолотълът е познат по целия свят. Среща се в лаборатории, в аквариуми, в научни публикации и дори в поп културата. Много хора го разпознават по розовите домашни форми с тъмни очи и „усмихнато“ лице.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Български титани: Омуртаг – владетелят, който изгради България отново

Черният рицар: Как една космическа легенда убеди милиони, че Земята е наблюдавана от древен извънземен сателит

В природата обаче положението е много по-тревожно. Дивият аксолотъл е критично застрашен според Червения списък на IUCN. Основните заплахи са урбанизацията, замърсяването на водните системи, загубата и промяната на местообитанията, както и конкуренцията и хищничеството от инвазивни видове.

Дивият аксолотъл е свързан с водните местообитания около Сочимилко в Мексико Сити - един от последните му естествени домове.

Това създава странен контраст. В лабораториите аксолотълът е един от най-ценните модели за изследване на регенерацията, а като домашен любимец е разпространен в много страни. Но в родния си воден свят около Мексико Сити той е под силен натиск.

Животното, което може да възстановява части от тялото си, живее в среда, която самò не може да възстанови.

Защо аксолотълът ни вълнува толкова?

Аксолотълът изглежда почти детски – с широка глава, малки очи и външни хриле, които му придават вид на същество от фантастична история. Но зад тази външност стои един от най-интересните примери за това колко разнообразни могат да бъдат пътищата на еволюцията.

Той ни показва, че зрелостта в природата не винаги изглежда така, както очакваме. Показва, че регенерацията не е приказна идея, а реален биологичен процес. Показва и колко крехка може да бъде съдбата на вид, който човечеството изучава и обича, докато неговото естествено местообитание изчезва.

Аксолотълът не е животно, което „отказва“ да порасне. Той е животно, което е намерило друг начин да бъде възрастно. Остава във водата, запазва хрилете си, възстановява тъкани с точност, която все още удивлява учените, и напомня, че понякога най-необичайните отговори на природата не изглеждат страшни или величествени.

Понякога изглеждат като малко усмихнато същество, което носи около главата си хриле като корона.

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: Изумително

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Деринкую: подземният град в Кападокия, създаден за оцеляване

Звездната карта на Шумер: какво всъщност показват древните плочки за небето

Български титани: Аспарух – човекът, който създаде България

Весна Вулович: Жената, оцеляла след падане от 10 160 метра

Тартария: Изгубена цивилизация или най-голямата историческа конспирация на интернет?

Марсел Фогел: Ученият от IBM, който доказал, че кристалите могат да съхраняват човешката мисъл

Случаят Дятлов: Загадката около смъртта на деветимата студенти, над 60 години неразгадана мистерия

Тайният живот на Леонардо да Винчи – геният, който скри бъдещето в рисунките си

Потъналият свят на Йонагуни – Атлантида на Изтока