Библиотеката на Иван Грозни – изгубеното съкровище на знанието - Библиотеката на Иван Грозни

В подземията на Кремъл, според старинни хроники и легенди, се крие не съкровище от злато или скъпоценности, а нещо много по-ценно — знание.
Говори се, че някъде под московските камъни лежи легендарната библиотека на Иван Грозни – колекция от древни ръкописи, събрани от империи, които отдавна са изчезнали.

Ако тя съществува, това би било най-голямото археологическо и културно откритие в историята на човечеството.

Началото на легендата

Историята на мистериозната библиотека започва не с Иван Грозни, а със София Палеолог, византийската принцеса, която през 1472 г. се омъжва за руския велик княз Иван III — дядото на Грозни.

София била племенница на последния византийски император, Константин XI, и довела със себе си богатството на падналата империя – книги, свитъци и ръкописи, спасени от Константинопол, малко преди той да бъде превзет от османците.

Тези книги били поставени под специална охрана в московския Кремъл и се смята, че станали основата на тайната библиотека, която по-късно наследил Иван IV Грозни.

Съкровището от знание

Сведенията твърдят, че библиотеката съдържала ръкописи на древногръцки, латински, арабски и иврит, включително трудове на Аристотел, Платон, Херодот, Тит Ливий, Тацит, както и свитъци от Александрийската библиотека, смятани за изгубени завинаги.

Представи си — трудове, унищожени от огъня на древността, оцелели само в тази колекция, дълбоко под земята на Москва.

Според описания, библиотеката била огромна, с десетки хиляди томове, някои от които върху пергамент, папирус и дори тънки листове от злато.
Иван Грозни я наричал „Либерията“ (от латинското liber – книга).

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Александрийската библиотека може да е изгорена заради НЛО

3 Легендарни древни библиотеки, които съхранявали древното познание

Защо е изчезнала

Иван IV Грозни бил известен с необикновен ум, памет и интерес към науките, а и с параноичен страх от предателство.
Той скрил библиотеката в специално подземие на Кремъл, достъпно само за него и доверените му приближени.

След смъртта му през 1584 г., никой не знаел къде точно е входът.
Кремъл бил многократно преустройван, горял, разрушаван и издиган наново.
Мястото на библиотеката било изгубено — погълнато от времето и тайните на московската земя.

Търсения през вековете

През вековете много учени и изследователи са се опитвали да я открият.

През XVII в. митрополит Макарий споменава „велико хранилище на книги под царския дворец“.
През XVIII в. Петър Велики също заповядал да се търси библиотеката — без успех.
През XIX в. германският учен Якоб Брюгеман твърди, че открил вход към таен тунел, но бил принуден да прекрати разкопките.
През XX век съветски археолози, включително професор Игнатий Стелецкий, посвещават живота си на това търсене.
Стелецкий дори получил лично разрешение от Сталин да копае под Кремъл, но след началото на Втората световна война изследванията били прекратени.

И до днес не е намерена нито една страница.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Намерена ли е митичната Зала на записите?

„Черните царици“ – ужасът да си съпруга на Иван IV Грозни

Легенди и теории

Съществуват множество предположения къде може да е библиотеката:

Под Катедралата на Благовещението в Кремъл;
В старите подземия на Александрова Слобода;
Или дълбоко под Москва, в запечатан тунел, който никой не смее да отвори.

Има дори теория, че част от библиотеката е изнесена в тайна още през XVI век – може би от наследници на Иван или от монаси, опитващи се да я спасят от разрушение.

Мистерията на знанието

Какво би съдържала библиотеката, ако бъде открита днес?
Може би трудове, които пренаписват историята.
Може би доказателства за цивилизации, чиято памет е потънала в мрака на времето.

А може би, както казват някои езотерици, библиотеката не е просто сбор от книги, а енергийно хранилище на знание, което ще се разкрие само тогава, когато човечеството е готово за него.

Може би затова тя остава скрита — не за да бъде изгубена, а за да бъде съхранена.

Библиотеката на Иван Грозни остава една от най-загадъчните истории в човешката култура.
Тя е символ на вечния стремеж към знание – на убеждението, че някъде под земята, в тишината на вековете, спи паметта на целия свят.