И докато италианската икона София Лорен, която е нейна връстничка, буди удивление с перфектния си външен вид, на Бриджит изобщо не и пука как изглежда. В малкото интервюта, които дава споделя, че иска да остарее естествено, без пластични операции и ботокс.
Бриджит през 1968 година и днес
Бунтарката, лошото момиче, голата изкусителка, предвестницата на сексуална революция, защитничка на тюлените, безумно красивата – наричайте я както искате.
Израснала в буржоазно семейство и завършила балетно училище, Бриджит Бардо изгрява в киното през 1956 г. във филма на съпруга си Роже Вадим „И Бог създаде жената“.
В него тя танцува горещо, страстно и сексапилно мамбо, по време на което цепката на дългата й пола се отваря догоре – сцена, която предизвиква скандал.
Филмът е забранен в някои американски щати. Митът обаче се ражда и Б.Б. е определена като най-красивата жена на света. Все повече жени започват да имитират нейния маниер и освободеност. За някои нейното смущаващо поведение, разпалващо въображението на мъжете, е дяволски, а други го намират за неустоимо.
Бардо, на която цялата женска половина от човечеството се опитва да подражава, е провъзгласена за най-красивата жена в света. Звездата с лице на Лолитка, с легендарната капризна муцунка и извивки на фатална жена обсебва мъжките фантазии. Всевъзможни организации, защитнички на добродетелта виждат в лицето й не просто секс символ, а голяма заплаха.
За разлика от тях писателката Симон дьо Бовоар е възхитена. „тя ходи боса, обръща гръб на елегантните тоалети бижутата, парфюмите, грима, на целия този фалш…Прави това, което й харесва, което смущава“, пише тя.
Преседвана от тълпи фотографи, които дебнат всеки неин жест, скандалната актриса, която през живота си е правила няколко опита за самоубийство, е тотално лишена от личен живот.
Цената, която плаща е, че ражда дете, което не желае, умножават се скандалите, в които се забърква, съпрузите (четирима на брой), любовните й авантюри. Една от известните й провокации е, когато приема поканата на генерал Дьо Гол и се появява в Елисейския дворец в хусарска униформа – по онова време жените е трябвало да влизат там в рокли или поли. генералът остава очарован, но не и съпругата му.
В живота си Бриджит Бардо проявява същия непукизъм, който е характерен за нейните образи – „момиче на своето време, освободено от всякакво чувство за вина и неспазващо забраните, наложени от обществото“ според думите на Роже Вадим.
Бриджит Бардо се е снимала в близо петдесет филма. Много от тях са пълни провали, но има и няколко шедьоври: „В случай на нещастие“ на Клод Отан-Лара или „Презрението“ на Жан Люк Годар. Опустошена от славата, тя слага брутален край на филмовата си кариера през 1973 г. Посвещава се на каузите на животните, след като е видяла репортаж за лов на тюлени.
Бриджит Бардо и до днес продължава да живее в Южна Франция, между имението „Ла Мадраг“ в Сен Тропе, тихо рибарско селце, превърнало се от части заради нея в сборище на знаменитости от цял свят, и втората си резиденция, скрита от хорските погледи, „Ла Гариг“. Там се грижи за изпаднали в беда животни и ръководи фондацията си, основана през 1988 г.
„Вече почти не общувам с никого“, признава тя и „Не ходя на фризьор“. Но е „борбена“. „Не бива да си пасивен, трябва да служиш на нещо“, твърди Бардо. Между най-важните й битки фигурират забраната на ритуалното убиване на животните, затварянето на кланиците за коне и защитата на африкански слонове.
С годините Бриджит Бардо възприема възгледите на крайната десница и не крие близостта си с Марин Льо Пен, ръководителката на Националния фронт, която подкрепи на президентските избори през 2012 г. Нейните изявления за хомосексуалистите, имиграцията, мюсюлманите й носят пет присъди за подклаждане на расова омраза. Което до голяма степен разваля „имиджа“ й, признават някои нейни биографи, автори на книги за иконата на цяло едно поколение.
Автор: Соня Георгиева
Източник: Виа Понтика