„Бъди възторжен идеалист, честен до самопожертване, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм!“
Полковник Борис Дрангов
В историята на всеки народ рано или късно настъпва онзи момент, в който той се изправя пред кръстопътя на своята съдба. Момент, спрямо който бъдещите поколения ще делят историята на „преди” и „след”. За нас този кръстопът настъпва през неспокойната и героична 1876 г.
На 20 април 1876 година в град Копривщица е обявено всенародно въстание на българския народ за Освобождение от османско робство. Това е решение на Гюргевския революционен комитет, който организира въстанието, останало в историческите анали като Априлско въстание.
В историческите извори се сочи, че въстанието завършва с неуспех. Военният неуспех се дължи на факта, че подготовката трае само много кратко, само месеци, въстанието не е подкрепено от нито една външна сила и се крепи на усилията на няколко апостоли. Сериозна подготовка има само в І и ІV революционен окръг.
Поради непредвидени обстоятелства въстанието е обявено по-рано, когато на повечето места няма истинска подготовка, която да осигури и запази успеха на делото. Въстават само 95 села и градчета, реално участват около 10 хиляди въоръжени мъже.
В края на XIX век българският народ е осъществил своето Възраждане, добил е своето национално самосъзнание, положил е основите на новата си материална и духовна култура, създал е единен книжовен език. Дълбоките промени обаче пораждат порива на народа за възстановяване и на отдавна изгубената държавност.
Историческата памет, започнала своето пробуждане преди повече от век с „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, разпалва у българина идеала за нова собствена национална държава. Разбиването на Вътрешната революционна организация на Апостола на свободата Васил Левски и неуспехът на Старозагорското въстание само година преди Априлската епопея, не отчайват възрожденците.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Нова теория: Хърватите всъщност са българи
Най-известните и славни войводи на България
За по-малко от половин година дейците на Гюргевския революционен комитет разгръщат такава широкомащабна и трескава дейност, че тя довежда до най-голямото и масово въоръжено надигане на нашия народ срещу Турското робство.
Априлци ясно са съзнавали, че шансовете им за успех в битката срещу мощната османска военна машина са повече от илюзорни.
Само срещу 8-10 хиляди зле въоръжени и неопитни въстаници от Четвърти революционен окръг Високата порта хвърля над 80 000 души башибозук и 10 000 редовна армия, снабдена с артилерия.
Но въпреки всичко това, въпреки недостатъчната и недобра подготовка, която не успява да обхване всички български земи, Априлското въстание избухва на крилете на опиянението и хиляди доброволци се стичат под знамето с надпис „Свобода или смърт”. Призивът „Свобода или смърт” е бил популярен в народноосвободителните борби в Европа през XIX и XX век.
Днес ни се струва, че нашите предци са имали един по-особен прочит на този призив. Българите са воювали, съзнавайки, че идеята, която ги събира и вдъхновява всъщност гласи, „Смърт и свобода”. Защото само чрез саможертвата народът може да добие своята свобода, само чрез смъртта и само след смъртта може да бъде постигната Свободата.
В пламъците на въстанието загиват 30 хиляди човека, напълно разрушени са около 200 села, 75 хиляди остават без дом и са избити или прогонени.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Историята на Котраг и създаването на Волжка България
Велика България – история и поява
Претърпяло категорично поражение на бойното поле, Априлското въстание печели оглушителна победа на политическия фронт. Жестокостите, с които въстанието е потушено, предизвикват в Русия и Западна Европа вълна от съпричастност към нашия народ, а десетки и стотици общественици поставят пред своите правителства въпроса за съдбата на българите.
Жестокото потушаване на въстанието е причина за свикване на Цариградската конференция и първото признаване на правото на българския народ на своя държава в нейните етнически граници.
Неслучайно след потушаването на въстанието в Четвърти революционен окръг Георги Бенковски изрича думите:
„Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей. А Русия – нека заповяда!”
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Падането под турско робство – история, причини и факти
Провалът на Цариградската конференция, която е трябвало да даде повече свобода и самоуправление на нашия народ, открива пътят на Руско-турската Освободителна война 1877-78 г. Една война – пряк резултат от обществените настроения в Русия, където след Априлското въстание единствената главна тема е била съдбата на българите.
Революционерите на Априлското въстание през 1876 г. отварят широко вратите към Свободата ни. Саможертвата им е вградена здраво в основите на нашата държавност. И в основите на родовата ни памет. Защото Априлци са онези родолюбци и патриоти, които претворяват в дела идеала за независима България.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Кубер и основите на Куберова България
Най-малкият син на Кубрат – историята на Алцек и Алцековите българи
Второто българско царство – история, възход и падение
Първото българско царство – история, възход и падение
Династията на Асеневци – история, величие и падение
Историята на Иванко – убиецът на цар Асен І
Значение и произход на наименованието българи – теории и хипотези
източник: uchiteli.bg / Автор: Александър Василев