„Измислени празници“ – така нарекъл серията си от фотографии Шарл Ру.
Фотографът е учил в Париж – там открил афинитета си към натюрморта. Мнението му за храната е, че тя притежава невероятна метафоричност.
Чели ли сте романа „Към фара“ на Вирджиния Улф? Ако отговорът е да, то със сигурност се сещате за прословутото задушено говеждо на мисис Рамзи. Това е един от емблематичните моменти така, както едноименното ястие в Рататуй.
Някои от героите в книгите могат да бъдат асоциирани само с ястията, които са се запаметили в съзнанието на читателите.
Серията на фотографа Шарл Ру „Измислени празници“ е посветена на блюдата и угощенията, които всеки от нас е срещал в произведенията от световната класическа литература.
Шарл Ру казва следното: „Моята душа е пълна с истории, а съзнанието ми – с „картинки“ от това, което чета. На първо място аз винаги съм читател, а едва след това все повече и повече се превръщам в творец“.
В началото на серията, фотографът се сетил за описанието на храната в романа „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст и чаеното парти от „Алиса в Страната на чудесата“.
Фотографът отделя специално внимание на подготовката за снимките. В основата на всяка фотография стоят спомените на Ру – детайлите, външния вид, предметите около ястието.
Реквизитът, който е използван в снимките е от антикварни магазини и „секънд хенд“.
„Към фара“, Вирджиния Улф
„Любов по време на холера“, Габриел Гарсия Маркес
„Моби Дик или белият кит“, Херман Мелвил
„Одисей“, Джеймс Джойс
„Джейн Еър“, Шарлот Бронте
„Клетниците“, Виктор Юго
„Златокоска и трите мечки“, Братя Грим
„Преображението“, Франц Кафка
„По следите на изгубеното време“, Марсел Пруст
„Алиса в Страната на чудесата“, Луис Карол
„Приключенията на Оливър Туист“, Чарлз Дикенс
„Спасителят в ръжта“, Джеръм Дейвид Селинджър
„Краят на играта“, Самюъл Бекет
„Червената шапчица“, Шарл Перо
„Кери“, Стивън Кинг
„Хрониките на Нарния. Лъвът, вещицата и дрешникът“, Клайв Стейпълс Луис
„Пипи Дългото чорапче“, Астрид Линдгрен
