Любопитни факти за детектора на лъжата – може ли да бъде излъган?

Всички сме гледали криминални филми и екшъни, в които главният герой се подлага на тест с детектор на лъжата и успява някак си да излъже системата. Уви, реалният живот не е като във филмите и всичко се случва доста по-трудно. Да излъжеш детектора на лъжата всъщност се оказва почти непосилна задача. Знаете ли защо? В днешната статия ще ви споделим няколко любопитни факти за детектора на лъжата и неговото функциониране.

Американският изобретател Леонард Килер (1903–1949) тества подобрения си детектор на лъжата върху Колер, бивш свидетел на обвинението в процеса срещу Бруно Хаупман от 1935 г.

1. Детектор на лъжата е наименование, което е измислено от обществото за по-лесното възприемане на същността на самия уред. Всъщност истинското му име е полиграф, с който се провежда психофизиологично изследване.

2. Нарича се психофизиологично изследване, защото уредът си служи със специални датчици и сензори, които измерват измененията в нервната вегетативна система, която е смятана за единствената автономна такава. Това означава, че тя не може да бъде управлявана от нас самите. Тези изменения се състоят в учестено дишане, ускорен сърдечен пулс, силно кожно изпотяване и треперене на крайниците. Връзката на физиологията с измамата хората са се опитвали да използват в следствието от отдавнашни времена. Така например, знайно е, че при силно вълнение у човека се намалява или се прекъсва слюноотделянето и устата пресъхва.

3. За да открият дали даден човек е измамник в Древен Китай поставяли в устата оризови зърна. Ако в края на разпита зърната оставали сухи, вината се смятала за доказана.

4. Около 500 г. пр. Хр. в Индия съществувал следният остроумен „детектор на лъжата“. Знаело се, че заподозрените биват карани да влязат в тъмно помещение и да дърпат едно магаре за опашката. Тънкостта се състояла в това, че опашката била натрита със сажди, така че хората излизали с черна ръка. И който излизал с чиста ръка – той бил лъжецът, очевидно защото знаел за насаждената опашка и го е било страх да хване магарето.

5. Първият ръчно изработен инструмент е дело на Леонард Килър, който той нарича емотограф. През 1924 бива унищожен от пожар в дома му и това запознава Килър с Уилям Шерър от „Western Electro Mechanical Company”, който по детайлните планове започва производство на новия полиграф. През първите 3 месеца от завършването на модела са продадени повече от 70 полиграфа на полицейски участъци в Калифорния и цялата страна.Това е първият масово произвеждан полиграф или „детектор на лъжата”.

6. Никой не може да бъде принуден против волята си да се подложи на подобен тест. Преди да започне психофизиологичното изследване се подписва декларация, в която се заявява писменото съгласие на изследваното лице.

На детектора на лъжата. Снимка: Уикипедия

7. Въпросите не се научават по време на теста! Това е пълна лъжа! Човекът, който ще се подложи на самия тест, се запознава предварително с въпросника, за да се увери полиграфистът, че всички въпроси са напълно ясни и няма да има неразбиране от отсрещната страна.

8. Може ли такъв тест да служи като доказателство в съда? Не, в България все още няма доказателствена съдебна стойност, но в някои страни като Япония, Индия и Китай и някои американски щати са валидни в съда.

9. Кога може да се използва такъв тип психофизиологично изследване? Практиката сочи, че в днешно време не само полицията и тайните служби се възползват от детектора, а и много частни лица и фирми. Подозирате, че някой от служителите Ви върши нередни неща зад гърба Ви? Смятате, че интимният Ви партньор Ви изневерява? Опасявате се, че съпругът Ви има хазартна зависимост? Страхувате се, че детето Ви има шанс да се пристрасти към забранени наркотични вещества и други опиати? Детекторът на лъжата е решение във всички тези ситуации. Не е казано, че трябва да се разкриват само серийни убийци и банкови грабежи с този уред.

10. При изричане на лъжа, в тялото на човек се случват едновременно двадесет и две промени, които е невъзможно да подлежат на съзнателен и волеви контрол. Всички те се отчитат точно от детектора на лъжата по време на изследване с полиграф. Така експертът, извършващ изследването, разбира дали лицето, подложено на детектора, лъже или казва истината.

11. Проучвания доказват, че в 95% от случаите подложените лица на тест с полиграф казват истината. Затова учени са предложили вместо детектор на лъжата да се нарича верификатор на истината.

12. Може би наблюдавайки теста от малкия или големия екран, цялата тази процедура, прикрепването на тези сензори, кабелите и жичките около тялото на изследваното лице, всичко това изглежда болезнено, но всъщност съвсем не е така. Единственият лек дискомфорт, който изследваното лице може да изпита е от датчика, който отчита промени в сърдечната дейност. Това е така добре познатия ни маншон, който се използва при измерване на кръвно налягане.

13. Всеки би се притеснил по време на такъв тест, но това не може да окаже влияние върху резултатите на теста. Нервността не може да попречи на полиграфиста да направи разлика между честност и нечестност, тъй като те са напълно различни реакции. След като процесът на изследването е започнал, полиграфистът ще предразположи изследваното лице и ще намали нивото на базовото напрежение. Засичането на лъжата се определя от физиологичните реакции на изследваното лице, които се отчитат над базисното фоново напрежение. Апаратурата се настройва към актуалното за момента емоционално състояние на изследваното лице и съществуващото напрежение на изследваното лице не може да повлияе на резултата му от полиграфското изследване.

14. Обратно на всеобщото мнение, приемът на лекарства и на други медикаменти не може да помогне на човек да излъже полиграфа. По време на предтестовото интервю полиграфистът се уверява, че изследваното лице е адекватно и в състояние да се подложи на теста.

Автор: Кристина Жекова

Източник: Skafeto

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

seventeen − sixteen =