В югоизточна Турция, на над 2 000 метра надморска височина, на планината Немрут се намират древните руини на изгубеното царство Комагена.
Преди хиляди години, по-точно през 62 г.пр.Хр., цар Антиох издигнал мистериозно царско светилище там и се погрижил то да бъде запомнено завинаги.
Свръхмасивни статуи на лъвове, орли, персийски и гръцки богове, както и скулптури на самия цар, били величествено построени.
Три тераси – на север, изток и запад – обграждат високата 50 метра могила (145 метра в диаметър), оформени от малки варовици.
На източната тераса намираме два реда каменни стели с релефни скулптури: едната от тях с македонските предци на Антиох I, а другата с техните персийски предци.
На западната тераса също има ред стели, където лъвът от хороскопа и самият Антиох I са показани да се ръкостискат с божество.
На северната тераса съществуващата стела няма нито релефи, нито надписи.
Антиох I от Комагена си построил погребална могила на върха на планината, обградена от огромни статуи (8-9 метра високи) на самия него. Освен тях, две масивни статуи, изобразяващи царя като един от боговете, два лъва, два орела и различни арменски, гръцки и персийски богове, като Херкулес, Зевс, Ормазд (свързван с персийския бог Ахура Мазда), Тик и Аполон-Митра също били изградени на обекта.
Археолозите са намерили доказателства, че някога статуите са били седнали, с името на всеки бог, изписано върху тях.
Сега главите на статуите са разпръснати по земята; повредите по главите (особено носовете) предполагат, че умишлено са били нанесени от иконоборци.
Има и каменни плочи с барелефни фигури, за които се смята, че са били част от голям фриз.
Статуите, които изобразяват как цар Антиох си стиска ръцете с „Боговете”, показват сякаш боговете го признават за един от тях, приветствайки го с добре дошъл при звездите.
Това царско светилище, както и царството, били странно изоставени през първи век сл.Хр.
Досега експертите не са открили легендарната погребална камера на царя.
Изследователи обаче намират една шахта, която цар Антиох бил вградил в планината, която според експертите показва изключителни познания по напреднала астрономия.
Шахтата навлиза в планинския склон под 35 градусов ъгъл по хоризонта и се вярва, че е дълга около 150 метра. Любопитно, на дъното няма нищо.
Компютърният анализ е открил, че в два дни от годината слънчевите лъчи осветявали дъното на шахтата – веднъж в съответствие със съзвездието Лъв и веднъж в съответствие със съзвездието Орион.
Това е особено вълнуваща област в нощното небе, тъй като съвпада с траекторията, където слънцето пресича галактиката Млечен път.
Любопитно, на древния свят това било известно като Портата на Небето.
Още по-интересен е фактът, че е имало Порти към Небето – една, където се пресичат на север и една, където се пресичат на юг.
Източник: Последен век