Написано върху камък: Камъкът от Инга – древен монумент, изобразяващ рядка „Звездна карта“

Най-известните символи върху Камъка от Инга са тези, представляващи съзвездието Орион и Млечния път. Експертите наричат Камъка от Инга „изключителен археолого-астрономически паметник, единствен в света”.

Камъкът от Инга, наричан още “Pedra Do Inga”, понастоящем е един от най-знаменитите археологически паметници в света. Намира се в общината Инга във вътрешността на бразилския щат Параиба.

Камъкът от Инга е особен със стотиците странни символи и „Звезди”, които се простират върху една скала дълга 245 метра и 3 метра висока. Няколко фигури са издълбани в долния релеф на тази поредица, а има и знаци, чието значение е неизвестно. Възрастта на надписите е неизвестна, но геолозите смятат, че оформянето на скалата датира отпреди поне 6 000 години.

Според експертите Камъкът от Инга има повече от 400 гравюри, някои зооморфични, други представляващи абстрактни знаци и други, представляващи звезди.

Един от най-знаменитите експерти, които са проучвали Pedra do Inga, бил бразилец от италиански произход, на име Габриеле Д’Анунцио Баралди.

По негово мнение скалата представя историята на всемирния потоп, написана на език, много наподобяващ хититския, говорен през второто хилядолетие пр.Хр. в днешна Турция.

Според изследователя Юри Леверато, хипотезата на Баралди може да се счита за реална, а посланието, написано върху Pedra do Inga, би могло да е написано на ностратически –  обширно езиково семейство, което включва много от местните езикови семейства от Евразия, макар и точната му композиция и структура да варират сред привържениците.

Някои автори дръзват да излязат от „обикновените теории”, предполагайки, че поради близката връзка с келтските символи, е възможно древните картагенци и келтските им съюзници да са избягали към региона, където се намира камъкът след като били победени от древните римляни.

Но има безброй теории и мистерии, обграждащи този невероятен древен монумент.

Има една хипотеза, която предполага, че петроглифите от Инга са от изключителна важност от археолого-астрономическа гледна точка.

През 1976 г. испанският инженер Франсиско Павиа Алемани започва математическо проучване на този древен монумент, чиито първи резултати са публикувани през 1986 г. от Instituto de Arqueología Brasileira (Pavia Alemany F. 1986).

Авторът идентифицира на повърхността на камъка от Инга нещо, което описва като най-необичайният известен археологически запис на вариациите на соларната ортография през цялата година.

Символите се материализират от редици куповидни или „капсулни” и други петроглифи, издълбани върху вертикалната повърхност, които посредством завършен крайник оформят „Слънчев календар”, върху който гномон би могъл да проектира сянката на първите слънчеви лъчи всеки ден.

Сафорската астрономическа асоциация публикува през 2005 г. Сафорската астрономическа асоциация публикува през 2005 г. синтез на този труд в официалния си бюлетин Huygens Nº 53 (Pavia Alemany F. 2005).

По-късно Ф. Павия продължава проучването на скалата от Инга, фокусирайки се този път върху записването на поредицата от знаци, написани върху скалната повърхност на самия канал, където се наблюдават множество „звезди”, които могат да бъдат групирани в „съзвездия”. И „капсулният”, и „съзвездният” запис, сами по себе си, придават голяма ценност на Инга, но съвместното съществуване и на двата в един и същи резервоар дава на Инга изключително археолого-астрономическа важност, поради което много автори казват, че Камъкът от Инга е един от най-подценяваните монументи на повърхността на Земята.

През 2006 г. египтологът и археоастроном Хосе Лул организира т.нар. Trabajos de Arqueoastronomía. Ejemplos de Africa, America, Europe y Oceania, което е компендиум от тринадесет статии, написани от археоастрономи. Сред тях са „Археоастрономическата асамблея в Инга”, където автори излагат проучването както на купите и съзвездията, споменати преди, така и причините Инга да се утвърди като изключителен археоастрономически монумент, единствен по рода си в света.

Ето няколко изображения на невероятния монумент.

Източник: Последен век