Танцуването върху жар, наречено нестинарство, представлява мост между миналото и бъдещето и показва един малък фрагмент от културното наследство на нашата нация. То е нещо уникално и почти непознато, въпреки че е съществувало в сърцето на Европа в продължение на векове. Този феномен е все още неразкрит – загадка, поставяща много въпроси без отговор. Нестинарството е един от най-древните езически обичаи на Балканите.
Обичаят се среща само в някои села между Странджа и Черно море, Бургаско. Изпълнява се на празника Константин и Елена, а понякога и по време на селските сборове на храмовите празници. Основен елемент в обичая е играта в огън (жар). В празненството участва цялото село, но в обредната игра само нестинарите. Това са избраниците на светеца, патрон на празника. Те „виждат“ неговия образ, „чуват“ гласа му, духът му се вселява в тях и от негово име те виждат в бъдещето, гадаят, съветват, мъмрят.
В 5-те нестинарски села в Странджа, с център с. Българи, някои от църковните празници се отбелязват по стария календар – Св.Св. Константин и Елена, Св. Илия и Св. Богородица.
Нестинарството се предава по наследство. Само главният нестинар може да предава на другите нестинари силата и вдъхновението. Главен нестинар може да стане само сина или дъщерята на настоящия, и то чак когато той е прекалено стар или след смъртта му.
Къщата на главния нестинар е свята, защото в нея има „столнина“ или „конак“ – малък параклис, в който са поставени иконите на св. Константин и Елена, а около тях на Богородица, св. Георги, св.Пантелеймон, Божигробски щампи и червени кърпи с изписано на тях слънце.
В параклиса стои и свещеният тъпан, с който се отмерва ритъма на танца. Вярва се, че той притежава магическа сила и може да излекува този, който го носи, ако е болен. Този тъпан не се използва при никакъв друг случай.
Нестинарите се обединяват негласно в свое затворено общество. Една от всички нестинарки се определя за Главна. Това обикновено е най-възрастната жена, която притежава най-добри умения за игра в огъня и има дарбата за предсказване на бъдещето.
С мнението на Главната нестинарка са се съобразявали не само нестинарите, но и цялото село. Нейно основно право и задължение е да ушие ризите, с които се обличат иконите, преди да бъдат взети за игра в огъня. Най–съществената й роля обаче е да определи Епитропа на селото измежду най-честния и отдаден на бога мъж. Волята и решението на Главната нестинарка се изпълнява безпрекословно.
Последната Главна нестинарка на с. Българи е Злата Даскалова, която умира на 31 януари 1970 година. Жителите на селото твърдят, че нейните предсказания за бъдещето на България от 1940 г. досега са се сбъднали.
В деня на празника, след църковната служба всички се отправят към конака, предвождани от главния нестинар и свещеника. Там главният нестинар прекадява иконите и другите нестинари и им предава духовната сила и вдъхновението на св. Константин. Те удрят тъпана и с гайда изсвирват специална нестинарска мелодия.
Някои от нестинарите биват „прихващани“ (религиозно екстазно състояние, транс) и заиграват с иконата на светеца в ръка. След това всички се отправят към извор, носещ името на светеца, и там устройват обща гощавка с донесени курбани. След залез слънце се връщат на мегдана и там наклаждат голям огън, около който играят хоро, под звука на гайдата и тъпана. Когато огънят се изгасне и се превърне в жарава, нестинарите започват своя танц върху нея. Нестинарят играе своя танц бос върху жаравата и докато танцува той може да види и да предскаже бъдещето.
Историята на нестинарството може да се проследи чак до траките – древно население на България, което почитало слънцето като бог и вярвало в безсмъртието. Етнолозите смятат, че нестинарството е тясно свързано с екстатичната религия на траките, тъй като произхожда от Дионисиевите ритуали.
Те отъждествяват виковете и възгласите „их“ и „ех“, които нестинарите издават по време на танца върху жаравата, с възклицанието „иакхе“ на участниците в Дионисиевите мистерии и извеждат названието „нестинари“ от гръцкото „анастеназо“ (възклицавам, дишам).
Нестинарите в Българи обаче казват, че са наследили обичая от своите баби и дядовци като чисто християнско задължение – ако го спазват, са здрави и жънат богата реколта, ако не – настъпва период на болести и бедност за тяхната общност.
Интересен е фактът, че след направени медицински изследвания на нестинарите се установява, че кожата на краката им е нежна, без следи от изгарания. Любопитно още е, че паднали в огъня предмети, като кърпи например, не изгарят. Свидетели твърдят, че дори има случаи, в които нестинари са падали в огъня, изправяли са се и продължавали без никакви последствия. Нестинарите не могат да обяснят своята дарба и я определят като дар от светците.
инфо: http://www.bulgarian-folklore.com