Статуи високи до 11 метра и с тегло 81 тона, разположени на Великденския остров (Рапа Нуи) са най-разпознаваемите артефакти от процъфтяваща цивилизация, която е достигнала своя връх в средата на миналото хилядолетие и след това е изчезнала.
В продължение на стотици години полинезийските народи са живeли на малкия остров, разположен на 3600 километра западно от Чили, като са развили сложно общество и култура. До 1700 година, когато европейците за пръв път пристигат на острова, голяма част от местното общество е било западнало и дори унищожено.
В продължение на години учените са смятали, че причина за това са самоубийствените войни, причина за които е оскъдността на ресурсите, но нови археологически доказателства са причина да се представи алтернативна теория.
Изданието The Journal of Pacific Archaeology, публикува тази седмица документ, който противоречи на общоприетото схващане, че през 1600-те жителите на Рапа Нуи са се спуснали в ерата на войни и насилие в резултат на намаляващи ресурси. Според ново изследване, населението на острова може да не е преминало към варварство. Вместо това, според археолози, те си сътрудничат при разработването на нови и неизползвани преди това инструменти.
Археологът от университета в Куинсланд Дайл Симпсън младши теоретизира, че суровините, използвани за направата на инструменти, разкриват динамиката на общността. Той и колегите му са намерили и събрали 17 инструмента, намиращи се в близост до моаите (каменните статуи), включително сечива, подобни на брадва.
Използвайки масов спектрометър за анализиране на химичния състав на инструментите и пробите от каменни кариери на острова, Симпсън и колегите му откриват, че повечето материали от които са направени инструментите са добити от една кариера.
Симпсън вярва, че това е доказателство, че хората на Рапа Нуи не са започнали насилствени конфликти и войни, а вместо това са споделяли ресурси – или поне си позволявали едни на други достъп до кариерата за производство на инструменти. Ако островитяните бяха разделени на фракции, малко вероятно е този, който контролира кариерата, да позволи на съперниците да се възползват от нея.
Ако е точна тази теория, тя ще се присъедини към други теории, които очертават ревизирана картина на цивилизацията на Рапа Нуи. Археолози описват излишък от копиевидни предмети, които според тях се използват за агресия и война, но съвременните изследователи, анализирали инструментите (наречени мата’а) през 2015 г., установили, че техните повърхности са прекалено тъпи, за да пробиват кожата и да убиват, а по-вероятно са се използвали за обработка на почвата.
Докато интригуващата теория, която Симпсън приема, че откритите инструменти са за обработка, не за война, други изследователи все още не са готови да пренапишат историята. Дори и съавторът на изследването Джо Ан Ван Тилбърг посочва, че суровините за инструментите биха могли да бъдат иззети със сила или някаква форма на принуда, което по-скоро потвърждава теорията за конфликтите, като причина за упадък на цивилизацията от остров Рапа Нуи.
Ще са необходими още изследвания, за да се види дали новата теория на Симпсън ще се потвърди, пише mentalfloss.com.
инфо: megavselena.bg