Животът в джунглите на Перу може да е опасен, ако си паяк – как се избягват хищниците, ако трябва да плетеш паяжините си на незащитени места? Паяк от рода Cyclosa е намерил решението, криейки се зад голямо копие на самия себе си.
Естествоизпитателят Фил Торес разказва как е забелязал феномена по време на поход. Той описва, че отдалеч помислил, че гледа около 2.5 сантиметра широк паяк, висящ от центъра на паяжина край пътеката. Като се приближил обаче, установил, че всъщност става въпрос за нещо, направено от малки парченца листо и мъртви насекоми. Оказало се,че зад „двойника” си се крие миниатюрен паяк, широк само 5 милиметра.
За вида Cyclosa mulmeinensis вече се знае, че създава копия в мрежите си, но това обикновено са копия на пашкули, например. В случая несъмнено става въпрос за копие на паяк, особено вземайки под внимание наличието на осем поклащащи се крака.
За да „построи” свой двойник, паякът събира късчета листа и други части на растения, останки от плячка и части от пашкули, които подрежда по дължината на специални нишки в паяжината си, за да придаде желаната форма.
Може би създаването на подобни двойници не изглежда съвсем интуитивно – не е ли същото, като да размахаш сочна пържола под носа на прегладнял тигър? Но въпреки че подобни копия действително привличат атаки от хищници, те отвличат вниманието от самия паяк, който има достатъчно време, за да намери безопасно място.
Според Торес паяците от рода Cyclosa имат по-добри шансове за оцеляване срещу евентуални атаки от хищници, тъй като естествените им врагове обикновено са привлечени от хвърлящия се в очите двойник.
Торес се надява на бъдещо сътрудничество със специалисти, за да се установи дали уникалното поведение на забелязания от него паяк свидетелства за наличието на съвсем нов вид.