Робърт Б. Стейси Джуд, роден 1884 г., английски архитект и почитателна цивилизацията на маите. Забележителен е с това, че е проектирал сградата на Възраждането на Маите, Хотела на Ацтеките, построен през 1924 г. на щатското Шосе 66 в Моровия, Южна Калифорния.
Също така той бил изследовател и писател с много писания. Архитектурата, особено архитектурата на маите, била основната му тема за писане.
Едно от недатираните му писания, озаглавено „Отшелникът от Лолтун”, разказва за срещата му с мистериозен отшелник, когато той и водачите му безнадеждно се изгубили в дълбините на лолтунските пещери.
По-късно срещата била отразена от Modesto News-Herald на 3 януари 1931 г. в статия, озаглавена „Мистерията на отшелника от лолтунската пещера”.
Лолтунската пещера се намира на около 5 км южно от Ошкуцкаб в Юкатан, Мексико и е място на цивилизация на маите, датираща от Късната пред-класическа ера.
Лолтунската пещера е около два километра дълга, със следи от пребиваване, стигащи допреди цели 10 000 години. На езика на маите думата „Лол-Тун” означава „каменно цвете”.
Именно тази пещера Робърт Б. Стейси Джуд и тримата му местни водачи маи – Антон, Тавис и един вакеро (говедар на кон) се твърди, че тръгнали да проучват.
След като пътували дълго време, спрели за почивка в хасиендата (къща в имение) на Таби и отишли в Лолтун на следващата сутрин.
Според Стейси-Джуд това била петата му експедиция в опит за проучване на Лолтун. Когато пристигнали, влезли в една пещера, която водела до огромна кухина, пълна със сталагмити и сталактити.
От кухината, която Стейси-Джуд нарича централната кухина, има много проходи, водещи още по-надълбоко. В зоната, където можела да прониква слънчева светлина, имало и растения и дърво, което стигало до тавана.
Той оставил екипировката си в централната кухина и решил да проучи останалите подземия, като установи редица от базови точки за справка.
След като навлязъл навътре в проходите, поставил първия си водач на място, откъдето се виждала осветената част на пещерата.
Влизайки още по-навътре, той използвал гласа си, за да оформи втора връзка между него и и втория водач, и поставил втория водач там, където гласът му се чувал. Продължил още по-надълбоко с третия водач, Антон, до друга огромна кухина.
След като били вътре в кухината, Стейси-Джуд имал предчувствие и точно навреме се преместили с Антон на безопасно място, когато огромна купчина скали паднала от тавана точно на мястото, където били преди това. Но звукът накарал първия водач да напусне позицията си, за да ги спаси, изгубвайки единствения си начин за завръщане.
След срутването, Стейси-Джуд и Антон се върнали по стъпките си до втория водач, който бил уплашен от това, което им се случило.
Докато Стейси-Джуд обмислял по кой път да продължат, чули първия водач да тича към тях. За да пестят запасите си, той изгасил папурените факли, които маите носели, и използвал електрическото си фенерче.
Започнали да се връщат по следите си, доколкото било възможно. След известно разстояние той поставил един от водачите на позиция с факел, а след още разстояние поставил и другите двама.
След това продължил сам, като през цялото време поддържал гласова връзка, викайки ги един по един. Стигнал до тесен отвор и се проврял през него. Тази пещера, недалеч от мястото, където стоял, била около 15 метра висока и имала неопределена дълбочина. Точно понечил да се върне, когато видял нещо, което го накарало да спре.
На около осем метра над нивото си Стейси-Джуд забелязал точица светлина, издигаща се бавно от огромна купчина скали, и за негова пълна изненада, тя била последвана от човешка форма.
Когато формата се появила напълно, той видял, че това било много стар човек, облечен в бяла одежда – една цяла тъкан, увита като туника, а долната задна част на одеждата била повдигната между краката и подгъната като пояс.
Той носел и кепе, направено от кратуна, от която се виждала рядката му сива коса.
Макар и да изглеждал много слаб, с провиснала по тялото кожа, той бил силен, здрав и с буден ум. Носел и маслена лампа, направена от двойна кратуна, светлината на която изплашила Стейси-Джуд.
Той не можел да проумее как някой можел да се намира в подземна пещера сред такава необитаема джунгла, и както по-късно научил, нито правителствените служители, нито водачът му знаели за някого, който да живее по-близо от Хасиенда Таби. След това той повикал Антон, който извикал другите.
Водачите могли да говорят със стареца и предали на Стейси-Джуд, че той бил жрец на маите, на повече от хиляда години и му било поверено да пази съкровищата на маите.
Макар и Стейси-Джуд да знаел, че възрастта е преувеличена, усещал че старецът рябва да е бил на над сто. Старецът бил почти сляп и нежно погалил лицето и дрехите на Стейси-Джуд с ръце, вероятно за да разбере как изглежда.
Според Стейси-Джуд, водачът му го информирал, че старецът живеел доста по-надолу от нивото, в което влезли. Също така, добавил че старецът преживявал с диви ядки, горски плодове, плодове и растения, които събирал в гората.
В този момент Стейси-Джуд погледнал часовника си и открил, че се били изгубили от пет часа и половина. След това старецът ги повел през още проходи и накрая до голямата кухина, където се намирала екипировката.
Независимо дали наистина има нещо мистично в срещата или не, писанията на Стейси-Джуд и бележките му са вълнуващо четиво за приключение в пещерите на една знаменита цивилизация.
Източник: Последен век