Всички знаят колко са умни горилите, шимпанзетата и другите маймуни. Има обаче още няколко представителя на животинското царство, които са останали на заден план с интелекта си, въпреки че с нищо не отстъпват на горе споменатите.
Например, знаете ли кое животно от домашния бит е смятано за най-интелигентното на планетата?
Прасето
Ако трябва да сравняваме котката, кучето и прасето, то прасето има най-силна способност да решава проблеми. Едно от изследванията, които са провели учените показва, че домашните прасета имат способността много бързо да разберат свойствата на огледалото за да могат да използват отражението в търсене на храна. Не се знае дали прасетата разбират, че отражението в огледалото е именно тяхното. Други тестове проведени върху маймуните, делфините и слоновете показват, че те разбират, че в огледалото виждат себе си. През деветдесетте години на миналия век е проведен експеримент, който показва, че прасетата са способни да различат познати драскулки по-добре отколкото изцяло нови. Дори може да се каже, че в това отношение са на нивото на шимпанзетата.
Гарванът
Сигурно сте запознати с многото приказки и митове, които описват гарваните като лукави и хитри птици – в истинският живот не е съвсем така. С помощта на инструменти, гарваните крият и складират храна за следващия сезон. Освен това имат една доста интересна черта – учат се от грешките си. Най новите изследвания във връзка с гарваните сочат, че те са напълно способни да разпознават хората само по чертите на лицето им и после да го запомнят с години. Затова е важно да не ядосате някой гарван.
Октоподът
Най-умният от рода на безгръбначните. Доказано е, че октоподите притежават краткосрочна и дългосрочна памет – това е станало с помощта на лабиринти и решаване на проблеми. За да получат храна те са способни да отварят буркани, скачат от клетка в клетка, да се провират през тесни отвори. Един от признаците, които дават по-умните животни е бил забелязан и при октоподите – да си играят като многократно пускат различни предмети в кръгово течение и после си ги взимат. Способни са да научат да правят разлика между форми и фигури. Октоподът е способен да използва инструменти – това го прави и единственото безгръбначно животно, което може това. Поне пет индивида са били цел на експерименти, в които се наблюдавани как събират изхвърлени кокосови черупки, изменят ги и ги преподреждат за да си направят подслон.
Делфинът
Способността да се социализират най-вероятно прави делфините едни от най-умните бозайници. Хората все още не са разгадали сложният им език. Делфините лесно подлежат на дресировка от хората, а в естествената си среда използват инструменти. Малките делфинчета винаги остават няколко години с родителите си – така могат да научат всички трикове, които предоставя делфинския занаят. Когато търси храна по морското дъно, делфинът афала събира парчета морска гъба, които увива около целия си нос за да се предпази от одрасквания.
Според последните проучвания, делфините могат да различават до 14 000 звукови сигнали, което означава, че имат богат речников запас. Също така учените са установили, че всеки делфин има собствено име, което му помага да общува по-добре със своите роднини.
Слонът
Изключвайки приматите, слоновете са най-умните бозайници. Живеят в сложна йерархия. Те са силно адаптивни животни, които са способни не само на алтруизъм към останалите видове, но и да използват инструменти. Когато си набележат цел, се опитват да я постигнат с всички усилия – например слонове са видени да хвърлят големи камъни по електрическа ограда. Вариантите са два – или за да я съборят или за да прекъснат тока. Наскоро е проведен експеримент – в него слоновете са намерили алтернатива да си взимат храна, за която дори изследователите не са се сетили. Може би те са по-умни дори от нас хората. Проведено през 2010 изследване сочи, че могат да работят в екип. Например ако два индивида имат задачата да дърпат двата края на едно въже едновременно, те ще го направят за да стигнат до дадена храна. Това ги прави равни на шимпанзетата по способност за съдействие.
Уникалното при слоновете са сложните им „погребални“ ритуали. По това си приличат единствено с неандерталецът и хомо сапиенс. При смъртта на слон от стадото, останалите пазят тишина, а след това посещават „гробищата“.