Небесният диск от Небра е 3 600 годишен бронзов диск, който според ЮНЕСКО изобразява „най-старото конкретно изображение на космически явления по цял свят”. Дискът е е толкова необикновен, че първоначално бил смятан за археологическа фалшификация.
Само че подробен научен анализ разкрива, че той наистина е автентичен и ценният артефакт сега е включен в регистъра „Световна памет” на ЮНЕСКО – международна инициатива, насочена към опазване на документалното наследство на човечеството, и се съхранява в Държавния праисторически музей в Хале.
Небесният диск от Хале е открит през 1999 г. от двама любители търсачи на съкровища, незаконно използвайки металотърсач в Зигелродската гора в Саксония-Анхалт, Германия.
Той бил ритуално заровен в праисторическо ограждение на върха на един хълм (Мителберг) заедно с два ценни меча, две брадви, две спирални гривни и едно бронзово длето.
Ограждението е така ориентирано, че слънцето сякаш залязва при всяко равноденствие за Брокен – най-високия връх на планината Харц, на около 80 км северозападно.
За областта наоколо се знае, че е била населена от Неолита, а за Зигелродската гора се говори, че има около 1 000 могили.
Мечовете, намерени с диска.
Научните изследвания на имането от Небра са вероятно сред най-изчерпателните, провеждани някога върху археологическа находка в Европа. Изследването започнало, когато обектите били конфискувани за пръв път през 2002 г., и продължило до края на 2007 г.
Въпреки това, датирането на артефакта срещнало много затруднения и въпреки че учените могли да определят, че е бил заровен през 1 600 г.пр.Хр., те не успяват да определят датата на изработването му, което означава, че би могъл да е много по-стар от датата на заравянето си.
Бронзовият небесен диск от Небра е приблизително 30 см в диаметър, тежи 2.2 кг и е декориран със синьо-зелена патина, инкрустирана със златни символи.
Те най-общо се интерпретират като слънце или пълнолунние, лунен сърп и звезди, (включващи струпване, интерпретирано като Плеядите).
Две златни арки по краищата били добавени по-късно, (едната от които е изгубена). Те били направени от злато с различен произход, както се вижда от химическите му примеси.
Двете арки обхващат ъгъл от 82⁰, правилно сочейки ъгъла между позициите на залеза при лятното и зимното равноденствие при географската ширина на Мителберг (51⁰N).
Хълмът Мителберг, където Небесният диск от Небра бил намерен.
Последното допълнение било още една арка в дъното, обградена от множество резки с неясно значение, най-общо интерпретирани като Слънчева баржа („слънчевата лодка”) с множество гребла, или като Млечния път.
По времето, когато дискът бил заровен, имал и тридесет и девет или четиридесет дупки по периметъра си, всяка приблизително 3 мм в диаметър.
Според държавния археолог Харалд Мелер, кръглата плоча вероятно представлява Слънцето, а не Луната, като се има предвид, че арките са свързани със слънчеви явления.
Според първоначалния анализ на микроелементи чрез рентгенова флуоресценция от Е. Перницка тогава в университета във Фрайберг, произходът на медта е Бишофшозен в Австрия, докато златото се смята, че е от Карпатите.
Само че по-късен анализ открива, че златото, изполвано в първата фаза, било от река Карнън в Корнуол. Съдържанието на калай в бронза също било от Корнуол.
Небесният диск от Небра препотвърждава, че астрономическите познания и способности на народите от европейската Бронзова епоха включвали близко наблюдение на годишното движение на Слънцето и ъгъла между точките на неговото изгряване и залязване при лятното и зимното равноденствие.
Въпреки че много по-стари насипи и мегалитни астрономически комплекси, като Гозекския кръг или Стоунхендж вече били използвани, за да отбелязват равноденствията, дискът е най-старият „преносим инструмент”, който позволява такива измервания.
Астрономът Ралф Хансен твърди, че дискът бил опит да се координират слънчевите и лунните календари, за да знаят хората от Бронзовата епоха кога да сеят семена и кога да правят търговия, придавайки му почти съвременен смисъл за време.
„За ежедневните калндарни цели използвали лунните години. Но когато планирали кога да засяват полето и кога да жънат, използвали слънчевите години”, казва Хансен.
Само че не всеки е съгласен, че Небесният диск от Небра е бил използван за измерване на астрономически явления. „Трудно е да се отговори на този въпрос, но не мисля, че е бил инструмент, използван да се наблюдават обекти в небето”, казва Кърт Рослунд, астроном от Гьотеборг.
Вместо това Рослунд твърди, че малко особености върху диска клонят към точно представяне и че е по-вероятно да са имали символична стойност – вероятно в шамански ритуали.
Интерпретацията на ЮНЕСКО е, че Небесният диск „съчетава необикновено разбиране на астрономически явления с религиозните вярвания от този период”, което ни дава уникалната възможност да „хвърлим бегъл поглед към ранното познание за небесата”.
Допълнение: Дискът е разшифрован
Според изследователя Уейн Хершел, автор на „Скритите записи”, Небесният диск от Небра НЕ ИЗОБРАЗЯВА нашето слънце и луна.
Г-н Хершел успява да разшифрова множество древни звездни карти и всички те сочат към различно слънце и различна орбитираща планета – родната планета на древните „богове”, които създали човечеството.
Според неговия уеб сайт,
„Има интерпретация на Млечния път във връзка с Плеядите, върху което изследователите като че ли са съгласни. След като разбрах това, липсващото съзвездие Орион си дойде на мястото. То беше съвършено представено. Има три точки в самия център и пасва точно между двете извити остриета, които украсяват двата противоположни края на диска.
Вярвам, че е много възможно сърпът върху диска от Небра да не представлява луната, точно както сферата най-вероятно НЕ Е нашето Слънце. Главно защото Слънцето и звездите не се появяват едновременно, когато погледнем небето”.
Източник: Последен век