Home Любопитно 10 научни мистерии. Какво знаем и какво не за света около нас?

10 научни мистерии. Какво знаем и какво не за света около нас?

от izumitelno
0 коментар 3,5K преглеждания

Книгата The Where, The Why, And The How (от англ. – Къде, защо и как) включва някои от най-странните и необикновени научни мистерии, които постоянно гъделичкат нашето любопитство. Всяка една от тях е илюстрирана благодарение на общо 75 художника, взели участие в проекта. 

Ето десет от най-добрите:

10 научни мистерии. Какво знаем и какво не за света около нас?
pixabay

1. Защо Земята бучи?

Какво знаем: Когато сеизмичните инструменти се вслушват за предстоящо земетресение, те улавят и вибрации от бури, движещи се над повърхността на планетата, както и от радио вълни, разбиващи се по „крайбрежието“ на света. Всичко това кара Земята да произвежда постоянно и ясно различимо сеизмично бучене.

Какво не знаем: Все още съществуват и някои мистериозни звуци, като ритмичното жужене от Гвинейския залив в Атлантическия океан. Техният произход не е установен и до ден днешен.

2. Какво общо имат мравките и хората?

Какво знаем: Мравките, подобно на хората, съществуват в общества. Някои от тях са военни, други миролюбиви. Тук индивидите изпълняват специфични роли. Мравките водят воина, поробват се един друг и дори се занимават със своеобразна форма на земеделие.

Какво не знаем: Успехът на мравките и хората e изключително социално зависим. По някакъв начин и двата организма вероятно са еволюирали така, че да просперират посредством съвместно сътрудничество. Подробностите за тази еволюция обаче са твърде неясни.

3. Какво е биологичен циркаден часовник?

Какво знаем: Някъде дълбоко в нашия мозък съществува главен часовник, който непрестанно тиктака и ежедневно регулира нашето тяло.

Какво не знаем: Изследователите продължават да се опитат да разберат как този часовник се синхронизира с трилионите клетки в тялото ни, всяка от които следи времето посредством свой собствен химически часовник.

4. Защо имаме пръстови отпечатъци?

Какво знаем: Повърхността на пръстите ни ни помага да хващаме мокри обекти и да усещаме различни текстури.

Какво не знаем: Повърхността на пръстите ни не ни улесняват при хващането на сухи обекти, както учените дълго време предполагаха.

5. Съществуват ли безсмъртни същества?

Какво знаем: Учените откриха бактериална спора на 250 милиона години в солен кристал. Освен това карибска медуза може да регенерира части от тялото си постоянно, а когато остарее, може да направи така, че отново да се подмлади.

Какво не знаем: Механизмите, които позволяват на някои организми да съществуват безкрайно в летаргично състояние (подобно на бактериалната спора) или да се подмладяват (медузата), остават мистерия.

6 Как мигриращите животни намират обратния път?

Какво знаем: Някои костенурки следват миниатюрни следи от почва, разнасяна от теченията на океаните. Други костенурки и някои птици пък се ориентират посредством магнитното поле на Земята.

Какво не знаем: Учените все още не могат да установят как точно птиците използват магнитното поле, за да се ориентират.

7. Какво задейства обръщането на полюсите на Земята?

Какво знаем: Движението на течното желязо във външното ядро на Земята генерира магнитно поле, което ни предпазва от космическите високоенергийни частици. През няколко стотици хиляди години полюсите се обръщат – северният става южен и обратното.

Какво не знаем: Учените не са съвсем сигурни как течността във външното ядро се движи, как генерира магнитно поле или как промените в движението задействат промяната на полюсите.

8. Защо котките мъркат?

Какво знаем: Котките са единствените животни, които мъркат, когато изпитват удоволствие или когато са тъжни или нещо ги боли.

Какво не знаем: Съществуват няколко различни теории за мъркането на котките. Вероятно го правят по социални причини  – за да привлекат вниманието на хората. А може би за да сформират по-тесни връзки със своето поколение и майката. Някои учени пък предполагат, че мъркането има възстановителни свойства.

9. Колко дълго могат да живеят дърветата?

Какво знаем: Учените са установили, че боровете в Белите планини в Калифорния надхвърлят 4800 години.

Какво не знаем: Трепетликите се клонират, за да създават „колонии“. Една подобна колония, наречена Pando, е на близо 80 000 години. Според изследователите подобна клонираща се формация би могла да съществува вечно при подходящите условия.

10. Може ли еволюцията да изпревари климатичните промени?

Какво знаем: Доказателствата сочат, че климатичните промени са довели до няколко масови изчезвания на видовете на Земята.

Какво не знаем: Климатът се променя по-бързо, отколкото еволюират някои видове. Никой обаче не знае със сигурност колко време ще продължи глобалното затопляне. В най-лошия случай до следващия век планетата ще е загубила приблизително 60 процента от своите видове.

източник: obekti.bg

Може да харесате още

Оставете коментар