Той е разположен в местност с уникална природна красота; вековни дървета по стръмните планински склонове са прорязани от плитководни пенливи рекички; тишината се нарушава от звуците на птиченца и тракането на кълвачи. Светлосиньото небе контрастира с зеленината на дърветата, между които се открояват снежно бели варовикови скали. Красота, спокойствие и наслада за очите и душата! Несъмнено, манастирската клисура е била заселена от дълбока древност, за което свидетестват артефакти, намерени в пещерите на варовиковите скални масиви. Манастирът е основан в края на 12-я век по време на царуването на Калоян, построен срещу входа на известната пещера „Андъка“.
Два века по-късно се налага неговото разширение, поради бързо нарастналия брой монаси, търсещи в спокойствието, тишината и уединението единение с Бога чрез вглъбяване и страстни молитви. Край на тази мистика в православието се слага с турското нашествие по българските земи – манастирът е опожарен, а монасите избити или прогонени.
Възстановен през 16-я век от български родолюбци, той отново е опожарен и отново възстановен в края на 17-я век. Постоянно разширяваната манастирска обител приютява повече от 500 монаси, които започват да се трудят всеотдайно за възраждане на духовността и културата на българския народ.
Така манастирът бързо става един от най-значимите книжовни центрове на Балканите, впечатляващ с огромната си библиотека. За съжаление кърджалийски орди атакуват манастира и го опожаряват за трети път. Още не са изтляли обаче въглените и започва строежа на нова църковна обител, която през първата половина на 19-я век е била постоянно обновявана и благодарение – преди всичко – на усилията на игумена на манастира – архимандрит Рафаил – църквите са вече две, а помощните сгради – пет. Възцарява се благоденствие, стимулиращо още по-бърз книжовен подем. Като следствие от духовното съзряване на българите като нация са революционните настроения, изразител на които става Васил Левски. Заедно с Матей Преображенски той създава дряновския революционен комитет и използва манастира като база за складиране на храна и оръжие за бъдещите четници.
По време на Априлското възстание от 1976 година, четата на Бачо Киро и поп Харитон намира убежище зад високите здрави стени и 10 дни удържа бесния напор на хилядократно превъзхождащата я по брой турска войска. Малка част от възстанниците успява да се изтегли, а манастирът е напълно разрушен. Изгаря и огромната му библиотека. Едва един месец след края на Освободитената руско-турска война, започналото частично възстаноляване на манастира намира израз в тържественото осветяване на главния му храм, където е отслужена панахида в памет на загиналите възстанници от четата на Бачо Киро. По-късно техните кости са положени в специално изграден мавзолей.
В началото на 20-я век Дряновският манастир е вече прочут като релииозно и културно средище на новото българско царство. Днес той се почита като светиня от Българската православна църква. Вижте красотата му във видеото!