В следващите редове ще се запознаете с историята на една от най-великите сили, заемаща своето значимо място в света, създала промени, които влияят върху съзнанието ни и до днес. Древната Римска империя може да бъде пример за една цялост, която толкова много хора успяват да запазят изключително дълго време след безброй битки, кръвопролития, победи и поражения.
Дала своя голям принос и за тогавашния свят, и за съвременния, Римската империя остава завинаги в историята, която за щастие всеки един от нас е чувал. Предлагаме ви да си припомните тази велика история, събрала в себе си смели владетели, неразумни управници, достойни римски граждани, действията на много от които водят до развитие, усъвършенстване и значими промени в целия свят.
Историците образно разделят историята на Римската империя на три части: доимператорски период, период на Августите до кризата през 3-ти век и периодът от управлението на император Диоклециан до нейния край.
Империята носи името на своя главен град, който от своя страна бил кръстен на основателя си Ромул. Границите й обхващали Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Основана е през 753 г. пр.н.е., а крахът й настъпва през 476 г. от н.е. През тези векове тя претърпява редица промени във всяка област, включително и във формата на управление, която се променя от монархия, през република, та чак до автократична империя.
Римското общество също търпи развитие, като се усъвършенства в сферата на военното дело, правото, езика, изкуството и архитектурата, технологиите. Това е принос за целия Запад. Легендата разказва, че основният град в империята (Roma) е основан от братята близнаци полубогове Ромул и Рем. Тяхната майка била прелъстена от бог Марс, заради което и братята били с божествен произход. Точно заради него, когато на престола застават недоброжелатели, близнаците биват прокудени от града и по заръка на тогавашния цар трябвало да бъдат убити. Някои казват, че ги е спасила и отгледала вълчица, според други – обикновена жена на овчар. Независимо от спасителката им, те порастват и си връщат трона.
Когато основават града си, Ромул убива Рем заради спор за управлението му, ето защо се смята, че Рим е кръстен единствено на него.
За година на установяване на Римската империя се смята 509 г. пр.н.е. Безспорно, една от основните фигури в историята на империята е Юлий Цезар. Той се появява заедно още двама мъже – Помпей и Крас, формирайки тайно споразумение за контрол над републиката. Това довело до война, в която Цезар бил победител, а впоследствие – провъзгласен на Римски диктатор. По-късно, обаче, той е убит от противници на неговото управление. Именно един от тях станал следващия владетел на древен Рим – Октавиан Август.
Неговото управление бележи историята с някои значителни постижения. Заслугата за създаването на длъжността император е негова. Той измисля и заплащането на службата на войниците при съответния владетел. Август събира преторианската гвардия, която тепърва започва да издига и сваля владетели в следващите години. През неговото управление се установяват граници на империята, които остават такива с малки изключения, през предстоящите 400 години.
След смъртта му се установява Юлиево-Клавдиева династия (заради бракове между Юлий и Клавдий), която бива прекъсната след смъртта на последния римски император от нея – Нерон. Макар че през управлението на този клан имало и владетели, които не взели властта насериозно, а дори напротив – царували сред разхищения, кръвопролития и насилие, империята успяла да стане по-стабилна и да укрепи границите си.
Втората династия, която идва на власт е Флавиевата, при която последователно управляват Веспасиан и двамата му синове Тит и Домициан. При управлението й са разширени границите на държавата, стабилизирано е финансовото й състояние и се потискат заформящите се бунтове в провинциите.
Династията на Антониите или както са известни – Петимата добри императори. Точно при Римската империя достига своя връх във всяко едно отношение – териториално, икономическо и културно. Владетелите били обичани от народа, управлявали разумно и разширили границите на владенията си.
Последвалата Династия на Северите била представлявана от няколко не толкова вещи в управлението владетели. Последствията от това довели до криза в държавата. За щастие, тя била прекратена, благодарение на Диоклециан, който я разделя на източна и западна Римска империя.
По-късно, император Константин I, който е и първият християнски римски владетел, създава Византия и я обявява за столица на империята, а самата нея кръщава на себе си – Константинопол. Християнството бива обявено за равноправна религия. Империята била завинаги разделена на Източна (Византийска империя) и Западна. Последната търпи редица опити за превземане и обсаждане, терор и чужди нашественици. През 476 г. германски войник успява да се отърве от последния император на Западната Римската империя. Краят на Източната Римска империя настъпва през 1453 г., когато бива превзета от Османската империя.
За краха на тази велика сила съществуват различни теории, появили се във времето.
Най-разпространената от тях е свързана с нахлулите германски нашественици. За известно време римляните успявали да ги удържат, но след това градът паднал.
Според друга теория, освен отвън, градът бил с отслабени позиции и отвътре, заради икономически проблеми, свързани с финансовата криза и празната хазна, която била разпиляна за нуждите на императора. Заради недостига на работна ръка, владетелите третирали всички граждани като роби. Когато, обаче, загубите станали повече от победите и нямало народи, които да завладеят, управниците останали и без трудещи се роби, което нанесло допълнителен удар върху икономиката.
Твърде отдалечените територии също били пречка за стабилното състояние на империята, тъй като такава огромна площ се управлява трудно без координация. Комуникацията между толкова отдалечени части, обаче, била почти невъзможна. Освен това, ресурсите за укрепването на всички граници на империята недостигали.
Легализирането на християнството също се смята за една от причините за краха на империята, тъй като участието на папата и останалите основни религиозни личности допълнително усложнили управлението.
Пробойната в римските войски – те били непобедими, силни и смели, но в един момент, когато империята започнала да търпи загуби, императорите се принудили да наемат чуждестранни войници, за да запазят целостта и силата на армията си. Те се насочили към германските племена, които също били отлични войници, но за разлика от римляните, те не зачитали владетелите, което довело до отслабване на позициите им.
Нека видим няколко интересни и по-малко известни факта за историята на Римската империя, за които може би не знаете:
В Древен Рим само най-заможните хора носели лилав цвят – смятало се, че всички багри от сиво-черната и жълто-кафявата гама са признак на бедност, докато червеното, зеленото и лилавото – за цветовете на аристокрацията.
Традицията, свързана с първата целувка между младоженците след като биват бракувани, води началото си от Рим. Тогава, обаче, сватбата била самият договор между мъжа и жената, а целувката има роля на печат.
Популярните гладиаторски игри може да завършат без смърт – традицията повелявала загубилият, но представилият се достойно да не умре, щом хората започнели да размахват кърпички за милост. Ако императорът решил да се съгласи с тази тяхна молба, той трябвало да прибере палеца в дланта си.
Минното дело води началото си от римляните. Те решили да копаят в планината, като първоначалната им идея била свързана със създаването на галерии и тунели.
Да си римлянин се възприемало по-скоро като титла – трябвало или да се родиш такъв или да придобиеш необходимите права, за да се считаш за такъв. Достатъчно било да правиш всичко за интересите на града и да живееш според неговите традиции и порядки.
източник: sanovnik.bg