Полярното сияние е получило името си заради мястото, на което можем да наблюдаваме това явление – а именно в полярните региони, разположени близо до магнитните полюси на Земята.
Слънцето променя активността си и така променя плътността и скоростта на слънчевия вятър. Това от своя страна влияе на геомагнитната активност – при увеличаване южният край на северното полярно сияние става по-интензивно и се мести до по-ниски географски дължини. В такива моменти дори в нашата географска ширина може да се образува сияние. Подобни промени в магнитосферата на Земята са познати под името геомагнитни бурии, продължават по няколко часа и оказват влияние върху спътниковите комуникации и навигационните системи.
Полярното сияние изглежда като причудливи светлинни ивици, които се дължат на най-важната звезда в Слънчевата система – Слънцето. Енергийните частици, които то изхвърля образуват слънчев вятър, който се придвижва със скорост от 200 до 1000 км/секунда. Когато достигне до нашата планета така нареченият слънчев вятър изкривява магнитното й поле. Освен това магнитосферата на Земята добива кометообразна форма. Земното магнитно поле играе като бариера, която предпазва Земята от енергийните частици и силната радиация на слънчевия вятър, но въпреки че повечето частици се отклоняват от магнитосферата, някои частици правят точно обратното – попадат в магнитното поле на планетата. Така се образува сиянието в полярните региони – от електроните, които се ускоряват и така започва взаимодействието на високоенергийните частици от слънчевия вятър с неутралните атоми в горните пластове на земната атмосфера. Процесът прилича на излъчването на светлината в неоновите лампи – при сблъсъците се възбуждат електроните в неутралните атоми и започват да отделят светлинни частици (фотони). Различните цветове на ивиците на полярното сияние се дължат на газовете, които светят с различна светлина. Рядко се вижда бледо син цвят – повече се среща жълт или зелен.
Снимки: pixabay.com