„Полковник Фриц дю Кен, бягащ от правосъдието, е издирван от правителството на Нейно величество по следните обвинения: убийства в открито море; потапяне и изгаряне на британски кораби; изгаряне на военни складове, оръжейни, минни станции, сговор и фалшификация на документи на Адмиралтейството’.“ Той е извършвал вражески операции срещу британското правителство в различни части на света под следните имена: Фред, Фредерикс, капитан Клод Стотън, полковник Безан, фон Риктхофен, Пиет Ниакъд и други. Пълното му и точно име е Фриц Жубер, маркиз дьо Кен. Преди войната е бил известен под името капитан Фриц дю Кен, ловец на едър дивеч, писател, изследовател и лектор“, пише Daily Mail на 27 май 1919 г. Фредерик „Фриц“ Жубер Дюкен е бил всичко това – и много други неща.
Повече от 20 години след публикацията на Daily Mail за издирването му, в 18:30 часа на 25 юни 1941, Фриц Дюкен разговаря с човек, който се представя като Хенри Сойер, в малкия му офис на старата Newsweek Building на 42-ра улица край Таймс Скуеър в Манхатън. Мъжете, след като вече са се срещали двадесет пъти, се познават добре. Но за първи път Дюкен се съгласява на среща в офиса на Сойер. Докато се оглежда из стаята, Дюкен пита с какъв тип бизнес се занимава Сойер там. „Проучвания…“ отговаря Сойър, с тежък германски акцент.
„Типът бизнес, който би обхващал всякакви видове прегрешения.“
Говорещ с леко елитарен английски акцент, Дюкен предупреждава Сойър да бъде предпазлив, когато разнася документите, които ще му даде. После той навива левия крачол на панталона си и вади дълъг бял плик изпод чорапа си. Пликът съдържа снимки на различни американски оръжия, включително пушки, танкове, противотанково устройство, моторна лодка на флота и други военни материали, някои от тях „дълбоко засекретени,“ събрани от скорошни военни учения в Тенеси и от други източници.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Библиотеката на Иван Грозни – изгубеното съкровище на знанието
Мистерията на Орденът на тамплиерите и Граалът на историята
Докато двамата разговарят, Сойер разопакова бонбони, които смуче. Дюкен отбелязва, че такива бонбони биха могли да се използват за скриване на много ефективна, но малка, запалителна бомба.“ По-добър избор е дъвченето на дъвка, обяснява той. Увита около фосфорна смес, по негови думи „тя може да бъде поставена… на докове чрез дупка в джоба на палто.“ По думите на Дюкен, той предпочита тръбни бомби. Той моли Сойер да го снабди с детонатори за бомби, които възнамерява да използва, за да взривява машини в нюйоркската фабрика на General Electric.
След като доставката на документите е завършена, Дюкен си тръгва. Четири дни по-късно, агенти на ФБР го арестуват. Тогава той научава, че Сойер, чието истинско име е Уилям Себолд, е двоен агент и служител на нацисткото разузнаване, който сътрудничи на федералните власти. През времето на цялата им среща, продължила два часа и половина, агентите на ФБР наблюдават от съседна звукоизолирана стая, снимат разговора през огледало и го записват с подслушвателни устройства.
Пресата е заинтригувана от ареста на 64-годишния Дюкен като част от „най-големия лов на шпиони в историята на САЩ.“ Хайката за нацистки шпиони от 93 агенти на ФБР из Ню Йорк и Ню Джърси ликвидира мрежа от 33 шпиони, известна като „Кръгът на Дюкен.“ Директорът на ФБР Джей Едгар Хувър нарича Дюкен „най-важният“ от цялата група арестувани.
Американците са залети от сензационни разкрития за вероломството на нацистката „пета колона“ през шест-седмичния процес, който започва три месеца по-късно. Показанията на Дюкен изглеждат особено невероятни. Някои от тях са чисти измислици, но таблоидите и кинопрегледите им вярват.
Това, което е истина, е, че Дюкен има живот на безбройни измислени самоличности, служил е на многобройни господари в много държави и често е сменял лоялността си. Това, което не се е променило, е дълбоката му омраза към британците, гняв за цял живот, който го води към война, убийства, шпионаж, саботаж – и в крайна сметка към самоунищожение.
Дюкен е на 12 години, когато извършва първото си убийство. Роден във ферма на югоизточния бряг на Южна Африка през 1877, Дюкен е син на майка от бурски произход и баща фермер, ловец и търговец. Семейният дом е нещо като ферма и когато клиент зулус започва да се държи агресивно в спор с майката на Дюкен, той хваща копието на зулуса и го промушва в стомаха.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Тайният живот на Леонардо да Винчи – геният, който скри бъдещето в рисунките си
Клеопатра – последната кралица на Египет и жената, която победи Рим
Скоро след това заминава да учи в Англия, където придобива елитарен английски акцент. Когато избухва бруталната Бурска война между Южна Африка и Великобритания през есента на 1899, Дюкен се връща в Южна Африка, този път за да се сражава срещу новата си британска родина. В крайна сметка той достига чин капитан и става лидер на отряд командоси, които взривяват британски влакове и подлагат на снайперски обстрел вражеската войска. Дюкен е заловен и на три пъти бяга от затвора, като оставя след себе си следа от трупове.
Партизанската тактика на Дюкен и репутацията му безшумно да дебне и убива британските му врагове му печели прякора „Черната пантера на равнините.“ Американският разузнавач Фредерик Ръсел Бърнам, работещ за британската армия, получава специална задача да открие и убие Дюкен. Той се проваля и пише в автобиографията си: „Много е писано за Дюкен, в по-голямата си част измислици. Но реалните му постижения са толкова ужасни и страховити, че правят писанията за него от жълтите издания скромни като приказки за приспиване по радиото.“
В един момент през войната, Дюкен се връща в семейната ферма. Там той открива следите от зловещите действия на британските войници. Те не само изгарят фермата до основи, но и изнасилват групово и после застрелват сестра му, обесват са чичо му и отвличат майка му. Облечен в британска униформа, Дюкен отива до най-близкия лагер, където открива майка си, гладуваща, заразена със сифилис, с болно бебе в ръце. Когато си тръгва оттам, той застрелва двама офицери.
Тогава Дюкен се зарича, докато е жив, да се бори срещу англичаните, и приема това за своя лична отмъстителна мисия.
След като отново бива заловен, този път Дюкен е изпратен на хиляди километри в наказателна колония на остров край Бермуда. Отново успява да избяга. Той плува до Бермуда, където причаква стюард и заема мястото му на яхта, пътуваща към Америка. След пристигането си в залива Чезапийк, Дюкен скача от яхтата и се добира до Ню Йорк. В крайна сметка той си намира работа като събирач на дългове за New York Herald, но читателите жадуват за неговите сензационни приключенски истории, и Дюкен си намира голяма аудитория като писател. Той става редовен репортер в изданието и през 1906 вече е редактор на Herald’s Sunday.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Катерина Велика – жената, която промени Русия и покори Европа
Тайните на спартанците – как се ражда непобедим воин
Когато избухва Първата световна война през 1914, старата омраза на Дюкен към британците отново излиза на бял свят. Хърбърт Кичънър е министър на отбраната на Великобритания; негови плакати, с огромните му мустаци и насочен пръст, заявяващи: „Британци… имаме нужда от вас. Присъединете се към армията на вашата родина! Бог да пази краля!“- се появяват навсякъде из Англия, и неговият образ е масово популяризиран из Америка. В гнева си Дюкен отива в германското консулство – и така започва кариерата му на таен агент.
Той преминава в Южна Америка, където под различни имена изнася за прикритие антигермански речи. Дюкен също така подготвя „образци от минерали“ и „луковици от орхидеи“-на практика сандъци с експлозиви -за доставка до Англия. Дюкен твърди, че неговите сандъци с експлозиви са потопили 22 кораба. Въпреки че толкова голям брой звучи съмнително, истина е, че минералите и орхидеите му наистина взривяват няколко кораба.
През февруари 1916, Дюкен качва сандък с кинофилм и сандъци с минерали за Великобритания на борда на британския кораб „Тенисън“. Силно запалителният филм е застрахован; случва се голяма експлозия и пожар в открито море. Британците обявяват награда за главата на Дюкен. Скоро след това той фалшифицира собствената си смърт в Боливия и намира превоз до Англия.
Въпреки че твърденията му не могат надеждно да бъдат потвърдени, според Дюкен той в крайна сметка достига до Холандия, където възобновява контактите с германското разузнаване. Германските му куратори му поставят задача: Кичънър скоро ще отплава за Санкт Петербург, за разговори с руските съюзници на Англия. Англоговорящ руски благородник и дипломат е определен да придружава Кичънър по време на морското пътешествие. Германците отвличат руснака и нареждат на Дюкен да заеме мястото му и да намери начин да убие Кичънър.
На 5 юни 1916, корабът „Хемпшир“ поема от Скапа Флоу през Северно Море с Кичънър и маскирания Дюкен – или поне така твърди той – на борда си. Дюкен казва, че е пускал водни насочващи светлини край кораба, за да го посочи на обикалящите германски подводници. Час след напускането на пристанището, корабът се взривява в огромна екплозия и бързо потъва. Оцеляват само 12 от 655-те души на борда.
В последния миг, според твърденията на Дюкен, той скача през борда на кораба на сал и е измъкнат оттам от очакваща го подводница. Оттам по думите на Дюкен той отива в Германия, където тайно е награден с Железен кръст. Има снимки, на които той позира с най-високия военен орден на Германия, но няма документи в германските архиви, които да потвърждават твърденията му.
Дюкен се връща в САЩ, на борда на германската подводница Deutschland, като се появява в Балтимор на 10 юли 1916 г. На този етап той се представя за ранен ветеран от австралийските конни войски, като ходи с камшик за езда и се подвизава под името капитан Клод Стотън. Той поема на национално турне, в което изнася лекции, и става фаворит на публиката.
Нюйоркската полиция обаче издирва Дюкен за пожара на „Тенисън“ и убийства – и за застраховката, която чрез измама той получава за филма, изгубен в причинената от него експлозия. Той фалшифицира загуба на разсъдъка си и за кратко е затворен в болницата „Белвю“ в Ню Йорк. Той отново бяга оттам, като този път отива в Бостън. В продължение на години негови приятели от цял свят по негова молба изпращат пощенски картички до нюйоркската полиция, в които я приканват да „Дойде и да го улови,“ подписани с „Фриц.“
След арестуването му, години по-късно, Фриц е изправен пред съда, като присъдата срещу него и останалите 33 заловени нацистки шпиони е произнесена на 8 декември 1941 г., точно в деня на атаката срещу Пърл Харбър. Той е осъден 18 години затвор, от които излежава 12 – и е освободен на 19 септември 1954 г. Тогава е на 77 години, тежко болен и духовно пречупен. Към момента на освобождаването му той трудно се държи на краката си, наполовина е изгубил слуха си и не може да си служи добре с едната си ръка.
След удар Дюкен остава частично парализиран; връща се в Ню Йорк и е настанен в социален дом за стари хора. Той умира от инсулт на 24 май 1956 г. на 78-годишна възраст.
Джей Едгар Хувър много се гордее, че е ликвидирал шпионския кръг на Дюкен, и след Втората световна война е заснет филм, озаглавен „Къщата на 92-ра улица,“ базиран на истинската история на Дюкен. ФБР съдействат при снимките на филма, Хувър говори в началото му, а истински агенти на ФБР участват в епизодични роли от филма.
И до този момент ФБР поддържа на сайта си история на акцията на контрашпионажа, при която е ликвидирана най-голямата шпионска мрежа до момента в американската история – и след която е хвърлен в затвора почти до живот Фриц Дюкен, човекът, който никой дотогава не е успявал да задържи задълго зад решетките.
За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: Изумително
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Елизабет I – кралицата, която отказа да се омъжи за власт
Прокълнатите ръкописи на Ватикана – тайните, които не бива да бъдат прочетени
Трагичната история на Клеопатра и Марк Антоний
Императорът на вечността – мистерията на теракотената армия и историята на Цин Шъхуан
Легендата за Хубавата Елена от Троя
инфо: http://svetovnizagadki.com/