Разликите между криминалните сериали и истинските разследвания

„От местопрестъплението“ продължава да е един от най-гледаните криминални сериали, привличайки около 14 милиона зрители пред екрана, макар да върви вече близо 20 години. Макар подобни сериали да представят разследвания така, сякаш се правят по същия начин и в действителност, всъщност техниките за разследване и използваните инструменти и технологии на малкия екран са доста далеч от истината.

Това са някои от най-неточните методи от криминалистиката, използвани в телевизията

10. Актьорите разиграват истински ситуации

В един епизод на „От местопрестъплението“, Ник Стоукс се разкарва от сцената на убийство в басейн до лабораторията и обратно, докато спекулира за това какво може да се е случило. В други епизоди, екипът носи оръжие, разпитва заподозрени и прави арести. Но нищо от това не отговаря на случващото се в истинския живот. Всъщност, с много малко изключения, криминалистите не са дори служители на закона; те са цивилни със специфичен научен стаж и образование, които им помагат правилно да събират и изследват ДНК и други улики.

9. Много са вещи при огледа

Ето какво виждаме по телевизията: след като види труп, криминалистът го премества малко, за да го огледа добре, разглежда огнестрелната рано и преджобва жертвата за документи.

Всеки опитен криминалист или разследващ полицай ще ви каже, че това е абсурдно и незаконно. Първото, което се прави в действителност, е всички да се дръпнат от тялото и да се подсигури сградата, за да няма още заподозрени или жертви вътре. Криминалистите никога не докосват тялото. Това е незаконно. Трупът е под юрисдикцията на съдебния лекар. Дори да видят портфейл в задния джоб, не могат да го вземат и да го разгледат.

8. Местопрестъплението е като представление за всички

В един от епизодите на „От местопрестъплението“, криминалистите се тревожат, че убиецът на колежанин може да се върне на мястото, но въпреки това апартаментът на жертвата прилича повече на бирено парти и всякакви хора се разхождат наоколо.

В действителност достъпът до местопрестъплението е много ограничен, както за минаващите наблизо, така и за роднини и приятели. Защо? За да се запазят уликите. Всеки трябва да се подпише и да има основание да бъде там. Иначе самият извършител би могъл да дойде, да премахне уликите и да си тръгне.

7. Всичко се случва бързо

Нищо в „От местопрестъплението“ не е особено методично: сцените са бързи и прекъснати от красиви полети над Вегас и Маями. Скоростта, с която се изследват ДНК и други улики в сериала е също толкова бърза. Всъщност за изследването на ДНК са нужни седмици. И това при положение, че има достатъчно кръв. Ако са само малки следи от кръв, тогава отнема още по-дълго.

6. Винаги има улики

В сериалите винаги има кръв или някакви други улики на местопрестъплението. Това в действителност невинаги е така. Всъщност за криминалистите обикновено е много трудно да снемат отпечатъци или ДНК от пистолет – нещо, което виждаме рутинно по телевизията. Формата на оръжието прави много трудно събирането на улики от него.

5. Технологии на бъдещето днес

Гледайки „От местопрестъплението“, човек би си помислил, че това е нещо нормално за полицията – да използва най-модерната технология. В един от епизодите използват софтуер, който анализира запис и открива дали човекът на видеото е срамежлив, нервен и социопат. В друг епизод вадят джобно устройство, което моментално изкарва снимка на заподозрения, заедно с цялото му криминално досие.

В действителност техниката, с която разполага полицията, съвсем не е толкова модерна. Софтуерът не е наситен с картинки и снимки и базите данни с отпечатъци не вървят заедно със снимки и пълната биография на лицето. В някои управления все още се използват DOS системи. Те са пълни с информация, но не със снимки и други готини графики.

4. Хамърите, бронираните жилетки и оскъдното облекло са нещо нормално

Хорейшо често гони разни хора по магистралата с Хамъра си. Ник Стоукс обикновено носи бронирана жилетка, а почти всяка жена в сериала прекарва екранното си време в прилепнали дрехи. Може да изглежда добре, но всичко това не отговаря на истината. Обикновено криминалистите разполагат с няколко служебни коли и бус. Униформите съвсем не са секси, а бронираните жилетки са ненужни, тъй като криминалистите не са полицаи и по тях не стрелят.

3. Най-добре се работи на тъмно

Действието в сериала се развива в слънчевите щатите, но въпреки това човек би си помислил, че епизодите се снимат от някой агорафоб. Сцените в лабораториите изглеждат като снимани в дискотеки. Рафтовете са пълни с ярки течности, осветявани от синя светлина. Когато криминалистите се натъкнат на труп в някой ресторант, те влизат с фенерчетата си, макар да има ток.

Осветлението внася атмосфера, но не е реалистично. Местопрестъпление, оглеждано през нощта се пази непокътнато докато следователите не го огледат през деня. Сред стандартното снаряжение на криминалистите са осветителни тела, а повечето лаборатории са в правителствени сгради, където ярката бяла светлина никога не угасва.

2. Всеки знае всичко

Сред най-нереалистичните персонажи от телевизията е може би Аби от „Военни престъпления“. Тя винаги знае всичко за всичко. В действителност повечето учени, работещи в лабораторията, специализират в една или две сфери, като химия или ДНК. Може да са учили химия, но не биология или токсикология.

1. Криминалистиката е безупречна и лишена от бюрокрация

Ако разследванията от сериалите се случваха наистина, това щеше да е перфектната работа. Всичките ви колеги щяха да са модели, щяхте да си играете със скъпи играчки и винаги щяхте да хващате лошите.

Уликите се събират и когато това не се направи правилно, могат да бъдат унищожени. Немарливата работа води до пускането на опасни престъпници. Случва се наистина, но почти никога по телевизията.

Също така по телевизията не виждам рутинната, ежедневна работа, която отнема повечето от времето на следователите и криминалистите. Те трябва да пишат доклади. Много доклади. Ако сериалите отговаряха на истината, щяхме да гледаме един епизод как някой пише доклад, а в следващия епизод пише допълващ доклад.