Инквизицията възприемала жените като “несъвършени животни”.
Книгата „Чук за вещиците“ или „Malleus maleficarum“ е била основно ръководство за масови убийства през Средните векове в Западна Европа. Авторите й са двама доминикански монаси – Хайнрих Крамер и Джеймс Спренгер, които били упълномощени от папа Инокентий VIII да преследват вещиците в цяла северна Германия.
Всъщност целта на папата била да унищожи протестантската опозиция на съществуващата инквизиция. Безспорно, Крамер и Спренгер се справили със задачата си. Около 1486 г. двамата доминиканци създали подробно помагало за църковни служители, обикновени авантюристи и съдии.
За основа на книгата служи едно единствено изречение от Библията: „И магесница жива да не оставиш“ от книгата „Изход“. Оттам нататък, използвайки и писания на Св. Августин и Тома Аквински, авторите съчинили невъобразимо сексистки, анти-християнски манипулативен продукт, който, от съвременна гледна точка подсказва несъмнени патологични отклонения в психиката на двамата доминиканци, твърдят изследователи на средновековните църковни практики.
„Malleus maleficarum“ се състои от три части. В първата се описват съвместните злини, извършвани от Дявола и вещиците, които са негови слуги. Интересното е, че според Крамер и Спренгер Бог позволява тези злини, за да не допусне Дявола да има неограничена мощ.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Вижте някои сгрешени исторически факта
За убийство на котка в Египет наказвали със смърт
Част втора се занимава с това как точно вещиците правят своите злокобни заклинания и причиняват всякакви нещастия на богобоязливите.
Третата част на книгата е най-важната, тъй като в нея се описват юридическите процедури за преследване на вещици. Те включват разпити, разглеждане на доказателства и, най-важното, провеждане на изтезания и осъждане. В почти всички случаи присъдата била смърт, но съдиите имали право да лъжат подсъдимите и да им обещават снизходителност, ако си признаят греховете. При осъждане цялото имущество на „вещицата“ било конфискувано от Църквата, което превърнало лова на вещици в поредния източник на доходи.
Макар авторите на книгата да споменават, че и мъже могат да бъдат вещици, жените са по-податливи на дяволско влияние, защото, произлизайки от реброто адамово, те са „само несъвършени животни“, докато мъжете са привилегирован пол. Обвиненията към жените, уличени като вещици включвали разстройване на размножителните способности на мъжете, предизвикване на природни бедствия, лоша реколта, болести и дори лош късмет.
По време на съдебните дела косата на вещицата трябвало да се отреже, тъй като в нея била сатанинската й сила и тя да върви към съдиите си гола и заднишком, за да не ги погледне с „лошо око“. Удивително е до какви ексцесии е водело принудителното въздържание от нормален живот.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Инквизицията – факти, митове и истини
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
1 април 1916 г. – денят, който изчезна от българската история
Кои са архангелите и каква е тяхната мисия?
Съществуват ли наистина ангели
Историята и легендата за българското знаме
Истинските имена на месеците на български език
Изчезналите женски български имена
Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България
Митове и легенди за старите имена на планините в България
снимки: wikipedia.org / източник: sanovnik.bg