Цар Иван (Йоан) Асен І е един от славните български владетели, при които страната се освобождава от византийско робство. Той е един от тримата братя от династията Асеневци и управлява в периода между 1190-1195 година. Постига забележително развитие за краткото си управление, създавайки Второто Българско Царство.
Владетелят имал славата на амбициозен, мъдър и енергичен човек, цар на действието, умел стратег и хитър войн. Носил прозвището Белгун, което в превод означавало „знаещ“, „умен“. Възкачването му на престола е предшествано от падането на България под византийско господство. Макар Византия да била огромна сила, по това време криза обзела страната и император Исак ІІ Ангел взел мерки, налагайки нов по-тежък данък в северните части на България.
По тази причина там започнала подготовка за бунт. На чело на въстанието застаналите братята Асен и Теодор. Те предприемат цивилизовани действия, построявайки църквата Св. Димитър Солунски в Търново. Казват, че светецът закриля града. Ключова роля изиграла и чудотворната икона на Св. Димитър, която също се оказала в Търново. На Димитровден, през 1185 година, Теодор получава титлата цар, приемайки името Петър ІV.
През 1186 година, обаче, императорът на Византия отново успява да покори Северна България и да си върне загубените местности. Българите отстъпват, но само за кратко, понеже още на следващата година те успяват да овладеят стените на Ловешката крепост. Това принуждава император Ангел да поиска примирие. За кратко има такова. Цар Петър отстъпва трона на брат си, който управлява под името Йоан-Асен І. Малко след тези събития, кървавата битка продължава.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Волжка България или Страната на градовете
Освен военната обстановка владетелите трябвало да обърнат внимание и на религиозната власт и да уредят църковните въпроси в страната. Към този момент България била под влиянието на Охридската архиепископия, но това не можело да продължава, тъй като всяка държава трябвало да има своя собствена църковна обител. Така и станало, а за глава на новата българска църква бил избран презвитер Василий, който преди време обявил братът на Иван Асен – Теодор (вече Петър) за цар.
През 1189 започва Третият кръстоносен поход, предизвикан от германците. Българите видели възможност в техните очи, както политическа, така и икономическа, и Иван Асен и Петър предлагат своята помощ на Германия в сблъсъка с Византия. В замяна българските владетели искали от предводителя на германците – Фридрих Барбароса, да короняса Петър с титлата на гръцките императори. Владетелят отказал и дори се помирил с византийците.
По-късно, през 1190 година, Исак Ангел отново предприема военни действия срещу България. Маршрутът му минава през Стара планина и стига до Търновград. Поради голяма мощ на византийската армия братята Асеневци преценят, че няма да устоят на врага, напускат града и се отправят към куманите със зов за помощ. Византийският император решава, че не иска да води война близо до Търново и заедно с войската си заминава за Тракия. Там, обаче, на Тревненския проход попада в клопката, която българите са му подготвили. Византийците са победени. През същата година след тази велика битка Петър предава цялата власт в ръцете на брат си Иван Асен. Той запазва и своята титла, но предпочита да се оттегли в Преслав. И така, в страната има двуцарствие, но в действителност, управлението е изляло поверено на цар Иван Асен.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Образът на Аспарух – между митовете и историческите факти
Древната история на Първото българско царство. Къде са живели прабългарите на Аспарух?
Следват още няколко битки от 1193 до 1194 година. Тогава българите превземат областите по Горна Струма и Сердика. Следват множество градове по Беломорието, Долна Струма, както и по други места в страната. Превзети са Варна и Месемврия, както и Ниш и Средец.
През 1195 година новият византийски император Алексий Ангел предлага мир на българския владетел, при което последният иска от Византия да признае царската му титла, но тя отказва. Българите се отправят към град Сяр, където на следващата година нанасят сериозен удар на ромеите. Зетът на императора бива пленен, но това не е повод за радостта на българите, тъй като именно той става причина за организирането на заговор срещу българския владетел. Същата година боляринът Иванко, който е част от рода на Асеневци, убива царя.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Най-малкият син на Кубрат – историята на Алцек и Алцековите българи
Историята на Котраг и създаването на Волжка България
Кубер и основите на Куберова България
Нелепото убийството на този смел и мъдър владетел поставя начало на множество такива. Цар Иван Асен постига абсолютни успехи при своето управление. Той успява да създаде Второто българско царство и да превърне Търново в негова столица.
В живота си цар Иван Асен има два брака. За първия няма много сведения, тъй като жена му Мария умира скоро. Съществуват твърдения, според които им се ражда дъщеря – Ана. След това царят се жени повторно за Елена, от която има двама сина – Иван и Александър. По-големият застава на трона след своите чичовци – Калоян и Борил. Той управлява под името цар Иван Асен ІІ през периода 1218-1241 година.
Съществуват 2 версии относно мотива за убийството на цар Иван Асен I:
Според първата царят е убит заради жестокостта, която проявявал приживе. Той не щадял никой, който наричал себе си византиец. Според слухове не помилвал дори един свещеник, който твърдял, че говори български език. Царят смятал, че като убива византийците, угажда на Бог. Тогава свещеникът направил предсказание, според което царят щял да загине скоро, получавайки смърт, каквато той определял за другите. Скоро пророчеството се сбъднало съвсем точно. След като насрочил среща с Иванко, който имал тайна връзка със сестрата на царицата, царят издал намерението си да го убие, но боляринът бил подготвен и по-бърз. След като убил владетеля, той превзел Търново и потърсил помощ от византийците срещу брата на Иван Асен – Петър.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Крум и Крумовата династия – живот, управление и закони
Династията Дуло – забравените владетели на Европа
Втората версия се завърта около подкуп от страна на врага, който Иванко получил, за да убие царя. Подкупът се състоял в обещание за женитба с внучката на визайнтийския император, както и още редица облаги.
Независимо от това каква е истинската причина за убийството на царя, доказан факт е, че той се ползвал с уважение, възхищение и респект от враговете си. Сами византийците твърдели, че това е велик владетел, който жънел победа след победа. Те го определяли като достоен предводител, непобедим войн и мъдър управник, какъвто и в действителност бил.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Цар Калоян – един от владетели, заради които българите имаме славата на велик народ
Загадъчната смърт на българските владетели
Собствените си думи, че „не трябва да се дава ухо на слуховете“, но „не бива и съвсем да се пренебрегва мълвата“, цар Иван Асен доказал многократно. Той твърдял още, че „Пробният камък за стойността на един човек (пък бил той и император) трябвало да бъдат делата му: мерило да бъде предишният му живот и не ухото, а окото трябва да бъде съдия“. Още нещо, което се отдавало на владетеля, било ораторството. Той знаел как да мотивира войниците си и да ги подготви за битка. Със силни слова, царят доказвал всяка своя истина и защитавал всеки свой принцип.
След смъртта на Иван Асен на престола отново застава Петър, който само година по-късно също става жертва на заговор и губи живота си.
Синът на владетеля – цар Иван Асен II продължава неговото дело и се превръща в последният могъщ български владетел, чието успешно управление бележи завинаги България и нейния народ. Това е царят, при който територията на страната се разпростира на три морета – Черно, Бяло и Адреатическо.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Първото българско царство – история, възход и падение
Второто българско царство – история, възход и падение
По време на неговото управление (1218-1241), което е доста дълго се случва забележителни промени – той превръща Търново в европейска столица, разгромява Византия. При него се секат монети, страната достига своя пиков момент – с най-широки граници и най-голямо развитие във всяка една сфера. Той поставя началото на строежа на църкви и манастири, засилва търговската дейност, изгражда престижа на страната. Той е истински син на баща си и гордост за нацията, също като него.
Династията Асеневци е представена от силни личности, безкомпромисни владетели, смели, амбициозни и действащи българи, които са готови на всичко в името на своята родина. Благодарение на техния принос страната се превръща в една от най-големите сили за времето си. Събитията, белязали неговото управление, оставили трайна след в умовете и сърцата както на свои, така и на врагове. Дълго време никой не успял да постигне подобни успехи и да се радва на такива победи и постижения.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Династията на Асеневци – история, величие и падение
Историята на Иванко – убиецът на цар Асен І
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Кратка история на българските владетели и царе
Омуртаг и възходът на България – кратка история
Волжка България – възход и падение
Произход на българите – теории и хипотези
Кара Булгар – забравената империя на черните българи
Значение и произход на наименованието българи – теории и хипотези
Аварски хаганат – възход и падение
Най-стария надпис на кирилица в света се намира в скален манастир край село Крепча
Нова теория: Хърватите всъщност са българи
Маджарско кралство – кои са маджарите и каква е връзката им с българите
Предсказания за бъдещето на България
Доказано! Траките са с най-древната писменост
източник: sanovnik.bg