Американският фотограф Алек Доусън сериозно се интересува от темата за депресията, която той нарича „емоционален рак“. Този интерес далеч не е безсмислен – фотографът търси нови методи на арт терапия за това неприятно състояние, превърнало се в истински бич на американското общество. Тревожност, апатия, постоянно съжаление за нещо, нужда от уединение – всичко това е отразено в поредицата от негови произведения „Никой не те аплодира“.
Имайки предвид работата на Доусън, посветена на депресивните състояния на американциите, е трудно да се повярва, че тя може да има терапевтичен ефект. Но всъщност „Никой не те аплодира“ има добър ефект върху хората, които са в депресия.
Много от тези, които са се запознали с работата на Алек, твърдят, че са се разпознали в неговите герои и са почувствали облекчение. Със снимките си фотографът дава да се разбере, че всеки, който е паднал духом, не е сам на този свят и около него има хиляди хора със същите проблеми, които също са в плен на това състояние. Може да изглежда слаба утеха за онези, които са наистина в безизходица, но за мнозинството, чиито проблеми са преувеличени или разрешими без много усилия, фотографиите на Доусън могат да дадат мотив за изход от депресията.
За да придаде на своите сюжети максимален трагизъм, Алек Доусън си играе със светлината. Благодарение на това, героите на неговите снимки са малко театрални, а самите сцени приличат на кадри от филми на ужасите. Този начин на подчертаване на трагизма на ситуацията действа на зрителя точно обратното и точно това търси авторът на проекта.
Героите на „Никой не те аплодира“ са действително нещастни – те са не само потиснати морално, но и небрежни, разрошени и заобиколени от безредие. Околните не ги разбират и не искат да ги утешат и, разбира се, няма да чуят аплодисменти.
