Моментите в историята ни, които ни карат да се срамуваме

За да достигнат снимките до нас някои от фотографите са платили прескъпо, че са показали гражданската си позиция. Хората от миналото са допускали грешки, които авторите на тези снимки не са искали да допуснем и ние. Снимките говорят сами по себе си и ни казват много – нека да се учим от тях. Ако имате слаби нерви – пропуснете тази статия. А ако имате волята да се борите и да промените бъдещето – продължете.

 

Самотно дете, плачещо безпомощно на гарата. За главата на този фотограф била обявена награда от японското правителство, която го накарала да емигрира в Хонконг. Снимката е направена през 1937 година по време на японо-китайската война. Тогава японските бомбардировачи нападат шанхайската гара. В това време там чакат за евакуация 1800 жители.

 

Личността на тази фотография е 16-годишният Ханс-Георг Хенке. Той бил от хитлерюгент – младежките команди на Фюрера. Има две хипотези защо мъжът на снимката плаче – според едната е защото изпитва страдание от ужаса на война, а според другата е заради капитулиралите германски сили и краят на надеждата на Хитлер за една чиста нация.

 

На снимката е хванат един уникален момент през 1853-а – виждате как освобождават робите от техния затвор на британския военен кораб. Бразилия е единствената страна, където робството се задържа толкова време, тя последна забранява търговията с роби.

 

Британският фотограф Уилям Сондърс, който прекарал известно време в Китай публикувал снимка, на която се вижда една от най-жестоките азиатски традиции – смърт чрез обезглавяване. През 19 век това допринесло за широко разпространеното мнение, че азиатците били варвари. Фотографията е заснета през 1850-а. Случващото се на снимката  променя отношението на Европа и Америка към жителите на Азия, в частност и на Китай. Затова и е голямо облекчение, когато по-късно се разбира, че всичко е инсценирано за да има Сондърс своята сензация.

 

Испанският грип взима огромни жертви. През 1918 г. умират над 100 милиона човека. Простите изчисления говорят много – жертвите на грипа са шест пъти повече от жертвите на Първата световна война. На снимката се вижда как хората играят бейзбол. Те носят маски заради грипа, но едновременно с това се опълчват на смъртта. Не е лесно да се тълкува подобна снимка – става въпрос за чисто човешки чувства, за смисъла на живота, силата на човешкия дух и прочие.

 

На снимката е показан караулът на Берлинската стена и малко момченце. Детето иска да премине ограждението, защото отвъд стената, го чакат неговите родители. Ще пусне ли войникът детето? Когато тази снимка получава широк отзвук в цяла Европа, очевидци започват да твърдят, че са видели как войникът помага на детето да премине ограждението. По-късно обаче си “платил” – бил изправен пред военния съд.

 

Такова било наказанието на провинилите се в Монголия. Напъхвали ги в дървените сандъци и ги изкарвали на пазара за да има повече свидетели, които да ги удрят и оскърбяват. Колкото и широк отзвук да имало в западната преса, нищо не повлияло на тази практика – продължила дълго след публикуването на тази снимка през 1913 година.

 

Снимката се казва “Братска могила №3”. Направена е през април 1945 г., когато били убити над 50 000 човека преди освобождаването им от Берген-Белзен и на нея се вижда човек около когото има безброй човешки трупове. Това е лекарят на лагера Франц Клайн. Той бил една от личностите, които били отговорни за масовите убийства в края на декември 1945-а. Неговата задача била да разчиства ненужните концлагеристи.

 

През 30-те години на XX век гладът взема в жертва 4 милиона жители на Украйна. Годината от снимката е 1933-а. Направена е в Харков. При публикуването на фотографията отдолу били изписани следните жестоки слова: “Преминаващите вече не забелязват умрелите по улиците на Харков….” Западната преса публикувала още по-ужасяващи думи под същата снимка – “Безразличие към смъртта”.

 

Снимката е дело на американски морски пехотинец. Джо О. Донел запечатал ужаса след падането на атомната бомба над японския град Нагасаки. Показаното на снимката може да докара човек до сълзи – след като е изгубило цялото си семейство, малкото момче носи братчето си към крематориума за да го погребе. Години по-късно случилото се в Хирошима и Нагасаки продължава да бъде също толкова ужасяващо, а споменът е още жив.

 

Ако сте разгледали всички снимки ви става ясно на каква нечувана жестокост са били способни в миналото. Как брат е вдигал оръжие срещу брата. Какви страдания е причинявала войната. Добихте представа за фаталните последствия от нашето срамно минало. Единственото, което можете да направите е да не повтаряте грешките на нашите предшественици.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

five × two =