Комуникираме по много начини – не само с думи, но невербалните сигнали често остават незабелязани в разговорите. Учени обаче откриха начин да програмират машини, които да забелязват лингвистични тикове, които са сигнали за психологични проблеми.
Джон Пестиан, психиатър и експерт в биомедицината е разработил апликация, която помага на психиатри и психолози да откриват депресия и суицидни мисли в говора на тийнейджърите. Технологията разчита на разпознаването на обезпокоителни навици, които отборът на Пестян е събирал с години проучване върху говора и психологията, които той нарича „мисловни маркери“.
Маркерите показват състоянието на ума на човек, който се изразява вокално и акустично. Например, „гласното пространство“ се отнася за начинът на произнасяне и ред на думите, които малко или много правят говора неразбираем. Намаленото гласно пространство, смятано за маркер, който сигнализира депресия, прави говора по объркан и неразбираем. Знае се, че депресията има влияние върху говора и точно затова Пестиан е проучил дали една машина може да забележи отличителни психични заболявания разчитайки на „гласно пространство“. Той записал 300 човека, които технологията диагностицирала въз основа на вече познати образци. Тя открила значително понижение в чистотата на гласа на хора с депресия и суицидни мисли.
Сканирането за невербални знаци на депресия може да помогне на възрастните да откриват признаци на сериозни психологически проблеми при тийнейджърите с помощта на приложението, което Пестиан е разработил – SAM или „Spreading Activation Mobile”. Джон се надява да предотврати самоубийствата при младите, като помогне за забелязването на психологически признаци за проблеми, които остават незабелязани при разговори. Аналитичните способности на приложението са тествани върху 379 субекта. Технологията е правилно е класифицирала субектите в три групи с 85% точност.
Приложението ще записва разговорите на тийнейджърите, когато са на терапия, а след това ще сканират за знаци, които сигнализират самоубийствени мисли. То ще търси за точните неща, които не могат да се забележат или разберат в обикновен разговор, като например сила на гласа и бързина на речта. Пестиан сега работи върху нови начини за разширение на алгоритмите анализи, които да събират видео информация за очите на пациентите; тенденцията да се избягва визуален контакт може да подсказва за психологични проблеми.
„Технологията няма да спре самоубийствата – тя може да каже само следното: „Имаме проблем“. След това трябва да се намесим и да поемем по пътя, който ще излекува пациента“ – казва той.