Нашата планета е изпълнена с невероятни истории, митове и легенди за невероятни цивилизации и култури, които населявали Земята преди десетки хиляди години, преди писаната история.
Сред всички тези очарователни легенди, включващи Атлантида, Лемурия, Му и Шамбала, а и не само, има една от особено значение за интереса на древните гръцки историци.
Това било т.нар. земя Хиперборея, за която се говорело, че била съперник на Атлантида. Място където, според митовете, боговете, които слезли от небето, живели, място на невероятен просперитет, технологии и история.
Тази митична земя била несравнима. Хиперборейците били безсмъртни, освен че били описвани като богове. Хиперборея била теокрация, управлявана от трима жреци и бога Аполон.
Някои автори твърдят, че Хиперборея може да се е намирала близо до Северния полярен кръг.
Освен това, богът Аполон отивал с летателния си апарат в този регион на всеки деветнадесет години да се подмладява.
Също така Медуза била заточена на тези острови. Много фрагменти за Питагор твърдели, че той бил дошъл от Хиперборея.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Шокиращи разкрития за Божи гроб! Легендите са истина
Разположена далеч на север, някъде до ледените региони на Северния полюс, легендата разказва за древна и почти забравена цивилизация.
Митична по характер, хиперборейската цивилизация процъфтявала в най-северния регион на планетата Земя по време, когато областта била подходяща за човешки живот и развитие.
Определени езотерични системи и духовни предания говорят за Хиперборея като за земния и небесния принцип на цивилизацията. С други думи – домът на древните хора. Първоначалните човеци.
Някои автори дори предлагат няколко теории, предполагащи че Хиперборея била първоначалната Едемска градина – точното място, където се срещат земните и небесните плоскости.
Страната била описана в множество легенди като съвършеното място на Земята, отттук и връзката с Едемската градина.
Хиперборея била земя, където слънцето греело двадесет и четири часа на ден.
Гръцката митология и хиперборейците
В гръцката митология намираме много подробности за тази митична земя. Според гръцката литература, Хиперборея била място, населявано от раса Великани, които били описани като живеещи на място „отвъд северния вятър”.
Древните гърци вярвали, че Борей – богът на северния вятър – живеел в Тракия и следователно Хиперборея обикновено било наричано място, намиращо се далеч на север от Тракия.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Легендата за мистичната богиня Бастет
Великият мистериозен град под Сфинкса
Тъй като гърците описвали Хиперборея като място, където слънцето греело двадесет и четири часа на ден, съвременните автори предполагат, че те може да са описвали местоположение в границите на Северния полярен кръг на нашата планета.
Карта от 1599 г. от холандския изследовател Вилем Баренц, за която се вярвало, че илюстрира Северния полярен кръг, съставен от множество острови.
Само че, някои автори твърдят, че Хиперборея не е имала действително местонахождение. Според гръцкия поет Пиндар:
„Нито с кораб, нито пеша, не би намерил чудния път към събранието на хиперборейците”.
Пиндар описва и неземното съвършенство на хиперборейците:
„Нивга не липсва Музата при тях: лири тряскат и флейти плачат и навсякъде извиват се девически хорове. Нито болест, ни старост омесват се със свещената им кръв; далеч от труд и битка те живеят”.
Но гръцкият историк Херодот е този, който описва това невероятно място подробно в книгата си Истории (Книга IV, Глави 32-36).
Херодот съобщава за три първоначални източника, които очевидно са споменавали хиперборейците, включително Хезиод и Омир, като последният се предполага, че е писал за Хиперборея в изгубената си творба Епигони.
Херодот също съобщава, че поетът от 7-ми в.пр.Хр. Аристей е писал, за древните хиперборейци в една поема (за съжаление изгубена), наречена „Аримаспея”, която разказва за пътуване до иседоните, за които се смята, че са живели в Казахската степ.
Отвъд тях живели еднооките Аримаспи, по-нататък пазещите злато грифони, а отвъд тях хиперборейците.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Българската Атлантида – изчезналия остров Кианида
Изчезналият континент Лемурия – загадката на загадките
Херодот мислил, че Хиперборея преобладавала някъде в североизточна Азия.
И тъй, ако хиперборейците наистина са съществували, къде тогава се е намирала? Различните източници сочат различни местоположения.
Някои автори твърдят, че древните хиперборейци се намирали някъде отвъд снеговитите Рифейски планини – планинска верига, спомената от различни автори от класическата античност, но чието местонахождение си остава дълбока мистерия. (Планинската верига Montes Riphaeus на Луната е наречена в чест на Рифейските планини).
Например, трудът на Павзаний: „Земята на хиперборейците – хора, живеещи отвъд дома на Борей”.
Според Омир, Борей бил в Тракия, тъй че Хиперборея по негово мнение била на север от Тракия, в Дакия.
Но тъй като местоположението на Рифейските планини било силно дискутирана тема в древни времена, било трудна задача да се постигне съгласие както за планините, така и за земята, където живеели хиперборейците.
Според Хекатей от Милет, древногръцки историк и географ, Рифейските планини се намирали до Черно море. Пиндар обаче бил убеден, че Рифейските планини и Борея се намирали до Дунав, докато Хераклид Понтийски и Антимах, напротив, идентифицирали Рифейските планини с Алпите. Те също така били убедени, че хиперборейците били келтско племе, което живеело отвъд Рифейските планини.
Хиперборея била идентифицирана и с Британия от Хекатей от Абдера през 4-ти в.пр.Хр. В един фрагмент от Диодор Сикул четем:
„В регионите отвъд земята на келтите намира се в океана един остров, голям колкото Сицилия. Този остров, продължава разказът, се намира на север и е населен от хиперборейците, които са наречени с това име, понеже домът им е отвъд точката, откъдето северният вятър (Борей) духа; и островът е плодороден и произвежда всякаква реколта и има необичайно умерен климат…”
Плутарх, от друга страна, пише през първи век сл.Хр., че хиперборейците най-вероятно били галите, които нападнали и плячкосали Рим през четвърти век пр.Хр.
Легендите разказват за могъщи древни цивилизации.
За древните гърци и римляните Туле и Хиперборея били едни от няколкото terrae incognitae – региони, които не са били картографирани или документирани.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
10-те най-премълчавани и пренебрегнати мистерии от световната история
Тангра – върховният бог на древните българи
В тези неотбелязани на карта земи Плиний, Пиндар и Херодот, както и други, вярвали, че хората живеели невероятно дълго, надхвърляйки възрастта от хиляда години.
Според множество древни автори слънцето изгрявало и залязвало само веднъж в годината, което означава, че ако е съществувала такава цивилизация, тя най-вероятно се е намирала над или в северния полярен кръг.
Художествена илюстрация как може да е изглеждала Атлантида.
Хиперборейците веднъж били на ръба на война срещу раса от войници, за които много автори предполагат, че са били атлантите. Само че войната така и не се случила, тъй като войниците разбрали, че жителите на Хиперборея били твърде силни.
Този разказ бил запазен от Елиан – римски автор и учител по реторика. Някои вярват, че разказът на Елиан бил сатирична или комедийна творба.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Легендата за мистичната богиня Бастет
Шокиращи разкрития за Божи гроб! Легендите са истина
Извънземни живели на Земята преди хората. Мистерия с черепите на извънземни, открити в Перу
Признато: Най-древната цивилизация идва от България
Откриха легендарен метал от Атлантида
Мистерията на „Архипелагът на дългоухите“ /Великденският остров/
Нова интригуваща теория за историята на Великденския остров Рапа Нуи
Мистериите на океана – потъналите древни градове
Източник: Последен век